Даниел Троев за добрината, великодушието и здравословната вяра в хората
Автор: Гергана Черпокова
Даниел Троев е психолог, част съм от екипите на OIDA Therapy Institute, сдружение „Чудно“ и секцията „Позитивна психология“ към Дружеството на психолозите в България. Занимава се както с частна практика с индивидуални клиенти, така и с групови занятия в центрове за личностно развитие. Самият той се определя като „психолог по професия и призвание, който се опитва да помага на хората да се върнат към хармонията и здравето, които са им присъщи“.
На въпроса кое го е провокирало да превърне психологията в своя професия, Даниел отговаря, че самият той е по-интровертен, а и винаги се е интересувал от вътрешния свят на хората.
Даниел ни разказа какво според него е мястото на психологията у нас днес: „Хората стават все по-отворени и донякъде по-нуждаещи се. Все по-често медиите канят психолози, а това вероятно означава, че отделният човек търси това познание, което психологията може да му даде.“ Според него, занапред психологията ще бъде част от възпитанието и обучението на хората от най-ранна възраст. „Както човек учи биология и разбира от какво е изградено тялото му, така трябва да е наясно и от какво е съставена по-фината част от него – неговото мислене, неговите емоции, защото в крайна сметка всичко, към което се стремим, е вид емоция.“
Ето какво смята Даниел за връзката между вътрешния свят и физическото здраве на хората. „Световната здравна организация все повече започва да говори за това, че много заболявания в същината си имат някакъв психичен компонент. Аз самият съм работил с хора, страдащи от диабет, които са ми споделяли, че са преминавали през стресов момент в живота си, когато заболяването се е отключило.“ Нещо повече, оказва се, че промяната в начина на мислене, често води до положителна промяна дори при тежки заболявания. „Затова е необходимо да започнем да боравим по-внимателно с психиката.“
Сдружение „Чудно“ Даниел описва така: „Това е общност на психолози и студенти по психология, които споделят общи идеи и визии и най-вече искат да вършат добрини.“ Преди няколко години са създали „Наръчник за психично здраве“, а днес работят по проект за справяне със стреса на работно място. „В рамките на този проект предизвикахме участниците в продължение на 30 дни, всеки ден, да отделят по 10 минути за дихателни упражнения, подобни на медитация.“ Оказва се, че тези дихателни упражнения имат благоприятно влияние върху цялото човешко тяло, започвайки от неврологично ниво.
Даниел е и част от института по OIDA Терапия. „Целта е да се достигне до едно цялостно благополучие в живота. Не става въпрос за търсене на частични отговори на конкретни проблеми, а за това как човек да подреди на фундаментално ниво своите ценности и модел на света, как да разгърне потенциала си съобразно обществото, в което се намира.“
„Всъщност, става въпрос за най-фундаменталните ценности, които като че ли липсват в съвременното общество – разбирателство между хората, добрина, великодушие, сърцатост, приемане, всъщност тези качества, които срещаме в класиците в литературата.“
Според Даниел в съвремието ни темата за развитието на характера отсъства. Дори в образователната система никой не говори за нравственото развитие на децата. На преден план е поставено бъдещото кариерно развитие. „Понятия като „екипна работа“ и „ефективност“ звучат добре, но им липсва дълбочината на такива, като „добросърдечност“, например“. Даниел споделя, че според едно скорошно изследване тайната съставка за добра екипна работа е просто хората да бъдат мили.
Даниел смята, че от особено значение е изграждането на здравословна вяра в човека. „Вярата е изконна и върви ръка за ръка със съзнанието. Когато човек развие здравословна вяра в себе си, мислите и емоциите му се подреждат по един хармоничен начин, а това му дава силата, която му е необходима, за да действа.“ И продължава: „В основата на всички негативни мисли и емоции стои едно дълбоко вярване.“ Оказва се, че нашите вярвания се раждат от детството, вътрешната ни предразположеност, средата, културните и социални модели, които възприемаме в семейството. „Ако човек в ранен етап изследва вътрешните си вярвания, може да си спести много драма по пътя. Ние можем да променим тези свои вярвания, защото в действителност сме много гъвкави. Нещо повече, ние вътрешно си имаме всичко, от което се нуждаем. Създаването на хармонични взаимоотношения ни е заложено. Имаме потребност да търсим близост с другите хора и да се развиваме.“
Според него, друго изключително важно понятие е нагласата на човека. „Има проведени проучвания, които показват, че класът на учител, който вярва, че неговите ученици са способни и надарени, постига по-добри резултати в края на годината. Това е така, защото неговата нагласа се предава и на децата.“
Даниел разказа и за едно интересно течение в психологията, с което самият той има много допирни точки в работата си „Позитивната психология е своеобразно обръщане на перспективата – вместо инструмент за справяне с трудностите и нещастието, средство за подобряване на здравето; вместо да се опитваме да намалим нещо, да увеличим друго.“ Позитивната психология се занимава с понятия като посттравматичен растеж и процъфтяване на човека. „Това е способността на човешкия организъм, преживявайки една кризисна ситуация, да достигне до нови нива на щастие и до едно по-пълноценно живеене.“
А има ли разделение в психологията на традиционна и модерна? „ Все по-малко, защото новите идеи се базират на научни изследвания. По-скоро се случва едно естествено надграждане.“
Попитахме Даниел и какво според него е психологическото състояние на българите, като общност и как би могло да се подобри то. „Основният проблем са тревожността и постоянният стрес. Естествено за тях си има обективни причини, но е добре да се опитаме да смекчим влиянието на средата върху себе си. Напук на тежките условия човек има властта да се успокои, за да може адекватно да се справи с трудностите и в това няма нищо розово, а просто здрав разум“.