10 мита за лечението в чужбина… и истината зад тях
Всяко пътуване в чужбина е свързано с въпроси, неясноти и доза объркване… а когато пътуването е с цел лечение, въпросите определено не намаляват. Темата е доказано деликатна на всички нива – от законодателни дискусии на европейско равнище до разговорите с притеснени роднини вкъщи. За да разсеем поне малка част от объркването, събрахме за вас някои от най-разпространените заблуди за лечението в чужбина и реалността, скрита зад тях.
1. Мит: Лечението в чужбина винаги е много скъпо
При мисълта за лечение в чужбина, първата асоциация на мнозина са многобройните кампании по набиране на средства за един или друг пациент.
Истина: Макар в много случаи лечението в чужбина наистина да е скъпо и платено от пациента, това не винаги е факт. При лечение в рамките на Европейското икономическо пространство, Директивата за трансгранично здравеопазване и Регламента за координация на системите за социално осигуряване (според условията за получаване на формуляр S1, S2 или на ЕЗОК) предоставят различни възможности за покриване на разходите от НЗОК в зависимост от вида лечение. Така за сметка на пациента остават само придружаващите разходи като транспорт и, при нужда, настаняване.
Цялата цена на лечението или голяма част от нея трябва да бъде покрита от пациента когато:
– лечението се провежда извън рамките на Европейското икономическо пространство;
– лечението подлежи на процедура по предварително одобрение от НЗОК, но не е получило такова;
– пациент, неподлежащ на лечение съобразно Процедура S2, е избрал лечение съгласно Директива 24/2011 и цената на лечението в чужбина надвишава цената за същото в България.
2. Мит: Чуждестранните пациенти натоварват здравната система на държавата на лечение
Често разпространено схващане е, че чуждестранните пациенти се лекуват в чужбина за сметка на здравната система на държавата, в която се намира болницата. За съжаление тази заблуда се среща не само сред „обикновените“ граждани, но понякога дори и сред болничния персонал.
Истина: Пациентите никога не се лекуват за сметка на чуждата здравна система. В зависимост от избраните лечение и болница, разноските се покриват или лично от пациента, или от здравната каса на държавата, в която е здравноосигурен (вж. горе). Понякога на пациента се налага да заплати лично част от лечението си, докато друга част се покрива от здравната каса. Но със сигурност здравната система, в която се провежда лечението, получава цялата дължима сума.
3. Мит: За всяко лечение в чужбина е необходимо предварително позволение от здравната каса
На пръв поглед звучи логично: за да бъдат покрити разходите по едно лечение, здравната каса трябва да ги одобри предварително.
Истина: Не съвсем. Предварителното разрешение е приложимо само в конкретни случаи на планово лечение: при лечение съобразно процедурата на Формуляр S2, както и за някои заболявания при лечение съобразно Директива 24/2011.
Всяко друго лечение се осъществява без нужда от предварително позволение от здравната каса. Това включва: неотложната помощ зад граница с ЕЗОК, спешната и рутинна здравна грижа съобразно процедура S1, както и лечението зад граница съобразно Директива 24/2011, за което не е изрично определена нуждата от позволение.
4. Мит: Само лечение в обществени болници се покрива от здравната каса
До 2013г. този мит беше факт и много хора все още са с впечатление, че алтернатива няма.
Истина: От влизането в сила на Директива 24/2011 през 2013г., пациентите могат да изберат и лечение в частна клиника. Съобразно директивата, ако лечението е част от пакета медицински услуги на здравноосигурителната система в държавата на пациента, то здравноосигурителната институция трябва да възстанови разноските в размер на сумата, която е определена за същото лечение в държавата на осигуряване или в пълен размер, ако тази сума надвишава действителната цена на лечението. Важно: Практиката показва, че разликата в платената сума в чужбина от пациента и възстановената сума от НЗОК може да бъде огромна.
5. Мит: Трансплантацията на органи в чужбина ще спести чакането в България
Често български пациенти, чието състояние не позволява „спокойното“ изчакване на техния ред в дългите списъци на чакащи за трансплантация, обръщат поглед към чужбина – с надеждата, че чрез лечение зад граница могат да спестят време.
Истина: Трансплантацията на органи подлежи на допълнителни законодателни разпоредби. Докато стандартното правило е при лечение в чужбина чуждестранните пациенти да получават напълно равни права с местните, списъците за трансплантация са изключение. За включване в списъците на чакащи за орган, пациентът трябва да е здравноосигурен в съответната държава – за лица здравноосигурени в България, е на разположение българската листа на чакащи. Ако пациентът се осигурява в Германия, например, може да бъде включен в тамошните списъци. По наша информация обаче това не гарантира по-бърз положителен резултат, тъй като често чакането за подходящ орган продължава дълго независимо от конкретната държава.
Допълнителна информация по темата можете да намерите и в материала ни относно бъбречните трансплантации зад граница.
6. Мит: Чуждестранните пациенти получават преференциално отношение и така ощетяват пациентите в държавата на лечение
Това е още един мит и предразсъдък, с който пациентите се сблъскват при лечение в чужбина.
Истина: Чуждестранният пациент има право да получи лечение и отношение еднакво с това за местни пациенти – нито повече, нито по-малко. Това означава, че ако има списъци с чакащи – чака; ако има предвидени доплащания – доплаща и т.н. Аргументът, че все пак това са допълнителни пациенти, които имат нужда от лечение (и така, например, удължават списъците с чакащи) е валиден. Въпреки това, според резултатите на социологическите проучвания на Евробарометър от 2007г. и 2014г., средно едва 4-5% от европейците търсят лечение отвъд границите на собствената си държава.
7. Мит: Европейската Здравноосигурителна Карта (ЕЗОК) важи само за спешна помощ
Неяснотите в приложението на ЕЗОК се простират далеч отвъд въпросите на отделни пациенти и често дори болничната администрация не е в състояние да даде еднозначен отговор. Най-разпространената версия е, че картата е приложима само при нужда от спешна помощ (от вида, водещ до посещение на спешното отделение).
Истина: Тази информация е не само невярна, но и много опасна. ЕЗОК е приложима при нужда от неотложна медицинска помощ. Неотложната помощ е не само спешната, но и всяка друга, която не може да почака до планираното прибиране на пациента в собствената му държава – тоест всяка помощ, която не може да се отложи без негативни последици за пациента. Оплакванията, водещи до такава помощ се простират от главоболие до навехната китка или непознато кожно образувание при няколкомесечен престой зад граница и т.н. В тази категория се включват още контролните и други прегледи при бременни, както и процедури необходими при хронични болести, например диализа. Условието е целта на пътуването да не е самото лечение.
8. Мит: Пенсионерите имат право на лечение само в държавата, в която са плащали здравни осигуровки
Все по-голям брой европейци избират да се пенсионират в държава различна от тази, в която са работили и плащали здравни осигуровки, а с това идват и недоразуменията – като например, че не са част от здравната система на новия си дом.
Истина: Ако този мит беше верен, то свободата на движение в рамките на Европейския съюз щеше да е силно ограничена. Затова и Процедурата обвързана с формуляр S1 осигурява възможност на всички, които плащат / са плащали здравни осигуровки в една държава-членка, а живеят в друга (трансгранични работници и пенсионери), да получават здравни услуги в държавата си на местожителство.
9. Мит: Лечението в чужбина е недостъпно за пациенти, които не знаят местния език
Разбираемо притеснение – все пак, ако не познаваш местния език как би комуникирал с лекаря си?
Истина: И все пак, начини има. Някои болници имат на разположение екип от доброволци, които да превеждат при разговорите между чуждестранните лекари и пациентите им и макар българският да е един от по-рядко срещаните езици, той не е изключение. Други болници имат данните за контакт на сертифицирани преводачи, които предлагат услугите си срещу заплащане. В този случай е важно да се уверите в техните коректност и компетентност, както и да изисквате разписка за заплатените суми – за избягване на злоупотреби. И, разбира се, доброволците на Лечение без Граници също са на разположение за пациентите в редица градове в 20 държави по света, а ако никой от нашият екип няма възможност да подкрепи пациентите с превод на място, често успяваме (при съгласие на лекарския екип) да организираме превод по телефона. Друг полезен ресурс при лечението на чужд език са и болничните разговорници изготвени от екипа ни, които позволяват на пациентите да обяснят на медицинския персонал как се чувстват и да отговорят на прости въпроси.
10. Мит: Лечението в чужбина винаги е за предпочитане пред това в България
Модерна апаратура, световно известни специалисти, решение на всеки здравословен проблем от раз… Мечта.
Истина: Реалността е, че макар и здравната система в България да е остаряла, претоварена и неподготвена да отговори на нуждите на всички пациенти, не всяко лечение би било по-добре в чужбина. Редица пациенти, диагностицирани с редки или тежки заболявания, поради липса на специалисти или апаратура у нас, нямат избор освен да потърсят лечение зад граница. В много други ситуации обаче, един от първите въпроси, които трябва да си зададем, е „наистина ли би било по-добре в чужбина?“ или притегателната сила е мечтата за лесно решение на проблема и недоверието в българското здравеопазване. Едно лечение зад граница е съпроводено с допълнителен стрес, притеснения, разходи и административни препятствия – всички те могат да бъдат избегнати в случаите на рутинни или стандартни процедури и е добре да бъдат взети под внимание.