Нова терапия носи надежда за пациенти с мускулна дистрофия тип Дюшен
Диагнозата мускулна дистрофия тип Дюшен се поставя в ранна детска възраст. След приблизително 10 години децата стават зависими от инвалидна количка, в по-нататъчен етап се стига до тежко увреждане, а накрая до отслабване на дихателните и сърдечните мускули.
Повечето от засегнатите пациенти умират на възраст между 30 и 40 години. Няма лечение, но с днешната терапия може да се достигне до ранна зряла възраст. Нов обещаващ терапевтичен подход са така наречените кардиосферични клетки, които, както изглежда, значително забавят функционалното влошаване на скелетните мускули и на сърцето, показва ново проучване, публикувано в Lancet.
Болестта на Дюшен е хронично прогресиращо заболяване, характеризиращо се с прогресивна дегенерация на мускулни клетки. Причината е генна мутация в така наречения ген за дистрофин. Протеинът дистрофин е необходим за нормалната мускулна функция – дефектният или липсващият дистрофин (в зависимост от вида на мутацията) води до различно по тежест протичане на заболяването. Засегнати са практически само момчета, тъй като генът за дистрофин се намира на X- хромозомата. Честотата е 1:3500 новородени, това означава, че годишно в Германия има около 100 нови пациенти. Мускулната слабост се забелязва още от втората година от живота; малките деца имат несигурна, специфична походка, често се спъват и падат, затрудняват се при изкачването на стълби и бягането. Повечето деца се нуждаят от инвалидна количка преди достигането на пубертета. След мускулите на ханша и бедрата, се засягат в по-късен етап мускулите на горния крайник (рамене и ръце). Поради увеличеното отслабване на дихателните мускули и трансформация на мускулатурата на сърцето в съединителна тъкан (фиброза), по-рано засегнатите пациенти умират в юношеска възраст. До днес заболяването не може да се излекува, но курсът на протичането му може да се забави. Чрез ранната употреба на кортикостероиди, интензивна физиотерапия и домашно обдишване с кислород се достига често възраст над 20 години, при не толкова тежко протичане на болестта дори и до 40 години. Съществува и генна терапия, която обаче е ефективна само в случай на определена мутация.
Друг обещаващ терапевтичен подход представляват сърдечните стволови клетки (кардиосферични клетки, CDCs); това са мултипотентни прекурсорни клетки, които могат допълнително да се диференцират в клетки на сърдечния мускул и които подобряват регенерирането на мускулни клетки в предклинични (животински модели) и в клинични проучвания. CDSs се получават от кръвта на здрави хора и са изследвани като фармакологичен препарат (CAP- 1002) за лечение на инфаркти в продължение на няколко години. CDC терапията има имуномодулиращ ефект, променя поведението на макрофагите (клетки-чистачи), инхибира възпалителните процеси и процесите на разграждане, забавя фибробластите, т.е. клетките, които произвеждат съединителната тъкан и стабилизира клетъчния енергиен метаболизъм в митохондриите. Във фаза 1 клинично проучване HOPE 13 пациенти с Дюшен показват подобрена функция на сърдечния и скелетните мускули след еднократна интракоронарна инфузия на CAP-1002. Скоро публикуваното HOPE 2 проучване изследва дългосрочната безопасност и ефективността на повтарящи се интравенозни инфузии.
“Нашата цел е удължаването на живота при възможно най-голямо запазване на самостоятелността. Тук функцията на рамо-ръка е много важна, защото позволява придвижването в инвалидната количка, самостоятелното хранене и други дейности.“ Хайнц Райхман
В публикуваното в момента мултицентрово, двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване от втора фаза са включени 26 пациенти на над 10 годишна възраст в 7 центъра в САЩ с напреднала болест на Дюшен. В началото те са способни само частично да ходят (>10 секунди за 10 метра) и проявяват умерена мускулна слабост на горните крайници. Планирани са били 2 еднакво големи групи, в които пациентите са получили общо 4 пъти (на всеки 3 месеца) или една CAP-1002 инфузия (1,5×108 клетки), или плацебо. Първоначалната крайна цел е била промяната в мускулната сила на горния крайник по PUL скалата. („Ефективност на горния крайник“) или функцията на лакътя („лакът на средно ниво“) за една година.
В резултат на това 12 пациенти са получили плацебо и 8 пациенти CAP-1002 (6 пациенти са отпаднали поради грешка при скрининга). В CAP-1002 групата пациентите постигат след 12 месеца значително по-високи процентни резултати от теста (65,5%; или -0.8 точки на PUL-скалата) в сравнение с плацебо групата (29,3% или -3.4 точки на PUL- скалата p=0,014), което означава, че функцията е намаляла със 70,7% от изходното ниво в групата на плацебо и само с 34,5% в групата на CAP-1002. Резултатите от сърдечните ЯМР изследвания били още по- ясни; в групата на CAP-1002, например, влошаването на сърдечната функция е успяло да бъде напълно спряно (стигнало се е дори до леко подобрение във фракцията на изтласкване на лявата камера от 51,7% на 54,5%); докато при плацебо групата се е наблюдавало значително намаляване (от 51,7% на 8,9%). Трима пациенти са имали преходни странични ефекти, свързани с инфузията, при един пациент терапията не е могла да бъде продължена заради изразена алергична реакция. Не са настъпили сериозни нежелания реакции.
„В това първо проучване на многократно интравенозно приложение на кардиосферични клетки при пациенти с Дюшен влошаването на функцията на рамо-ръка е могло да се забави със 71%; функцията на сърцето се е стабилизирала или подобрила. Тези резултати дават надежда, че в бъдеще ще можем да предложим на пациентите и техните родители по-ефективна терапия от досегашната“– коментира проф. д-р Хайнц Райхман, Дрезден. „Нашата цел е да удължим живота, като същевременно запазим самостоятелността, доколкото е възможно. Тук работата рамо-ръка е много важна, защото дава възможност за придвижване в инвалидна количка, самостоятелно хранене и други дейности. Разбира се, сега трябва да последват допълнителни проучвания, които да продължат за по-дълги периоди от време, а след това, в даден момент, да включат също и по- малки деца“.
Източник: Немско дружество по неврология
12.04.2022
Оригинална статия: “Neue Therapie bringt Hoffnung für Patienten mit Duchenne-Muskeldystrophie”
Превод от немски: Екатерина Кацарова
Изображение: Photo by Hans Moerman on Unsplash