Явор Гочев: “Предизвикателствата за мен са възможности да се справим с трудностите”

Тази седмица в Копенхаген се състоя събитието Доброволчеството и гражданската активност като мисия. Панелната дискусия бе организирана от сдружение за българи с образование и опит в чужбина Тук-Там с идеята да събере млади хора с интереси към доброволчеството. Жулияна Боянова разговаря с Явор Гочев, Председател на Управителния съвет на „Лечение без граници” и панелист на събитието за предизвикателствата на доброволчеството. 

Жулияна: Как започна всичко? Защо реши да се занимаваш с доброволчество?

Явор: Примерът на моите родители, които винаги са били ангажирани в различни социални инициативи и каузи. Голяма роля има и средата, в която попаднах по време на следването ми в Шотландия. Там, доброволчеството е нещо съвсем естествено, а университетът ни предоставяше изключително големи възможности да се занимаваме с това, което ни е интересно извън учебните занимания. Не на последно място, и хората които срещнах и с които се запознах.

Жулияна: Разкажи ми малко повече за събитието. Какви хора бяхте събрани и кое беше най-интересното?

Явор: Събитието беше организирано от Боян Михайлов, който е представител на Тук-Там в Копенхаген. Идеята дойде след един разговор с него. Обсъждахме, че ще бъде интересно да направим подобна дискусия относно това какво е да си доброволец и защо е важно да имаш активна гражданска позиция. Тя се забелязва изключително много сред младото поколение и това ме вдъхновява изключително много. На събитието присъстваха студенти и вече работещи хора. Най-интересното беше, че присъстваше и един чужденец, който освен, че искаше да развива уменията си по български език, искаше да научи повече за доброволчеството в България.

Жулияна: Какво те мотивира да си доброволец? Какво ти носи доброволчеството?

Явор: Най-голяма мотивация е това, че моето време и усилия вложени в даден проект, инициатива или организация могат да помогнат на някого другиго, няма по-голям стимул от това.

Жулияна: Какви усилия ти коства да си доброволец? Какви предизвикателства срещаш?

Явор: Изисква време както и всеотдайност. За мен доброволчестовото и това да участваш в различни социални проекти, е по-скоро хоби. Прави ме щастлив, въпреки че изисква доста работа, за мен е почивка от всичко останало в моето ежедневие. Относно предизвикателствата, за мен те по-скоро те са възможности, защото всеки път успяваме да намерим начин да се справим с дадена трудност. Да успееш да преодолееш дадена пречка, вместо да се откажеш, е огромен стимулатор за нас.

Жулияна: Коя беше най-често срещаната неяснота относно доброволчеството на събитиетп?

Явор: Хората, които присъстваха искаха да научат какво ни мотивира, какво ни кара да отделяме толкова много време за инициативите и каузите на които сме се отдали. Другата тема, която беше дискутирана обстойно беше как да мотивираме даден човек да бъде активно въвлечен в един подобен проект. Много от хората споделиха, че е голямо предизвикателство за тях да мотивират някой да бъде достатъчно активен след като вече се е присъединил към дадена организация или инициатива.

Жулияна: С какво те впечатлиха ли някои от участниците с дискусията? 

Явор: Това, че почти всички от тях са въвлечени или са били част от различни доброволчески организации и инициативи и имат голям опит, но все пак бяха дошли да чуят какво можем да им разкажем ние и какъв опит можем да споделим с тях. Определено не говорехме с хора, който нямат никакъв опит, а по-скоро се получи една интересна дискусия и диалог, в който всички взаимно споделяхме идеи и добри практики. Събитието беше полезно и за самия мен, защото успях да чуя за опита на останалите хора, с какви трудности са се сблъскали те и как са подходили в дадени ситуации.

Жулияна: Имало ли е моменти, в които ти е идвало да захвърлиш всичко?

Явор: Не, не се е случвало. Големият проблем при мен е, че има толкова много идеи и инициативи на които искам да помагам, че не винаги ми стига времето.

Жулияна: Когато преосмисляш всичките инициативи и постиженията, кое предизвиква повод за гордост?

Явор: Фактът, че имам възможността, както в Лечение без граници, така и в Български кариерен форум, да работя с прекрасни хора, който са се посветили на две доста различни идеи, насочени изцяло към това да помагат на наши сънародници. Горд съм и от постиженията на двете организации. Макар че се развиват от студенти в свободното им време са постигнали много високи резултати. В случая на Лечение без граници – големия брой хора на които сме успели да помогнем, а в този на Български кариерен форум – нивото на професионализъм в организирането на кариерните изложения в Лондон и Франкфурт.

Жулияна: След 10 години, би ли се занимавал още с доброволчество?

Явор: Със сигурност, под една или друга форма. Ако веднъж си помогнал на човек, то няма как да не искаш да продължиш да правиш добрини през целия си живот.

Жулияна: В заключение, как с няколко думи би убедил човек да се захване с доброволчество?

Явор: Опитът, който се придобива, новите запознанства, мрежуването, споделянето на идеи, добри практики. Самият факт, че посредством доброволчеството можем да станем поне малко по-добри като хора, е най-добрият стимул човек да започне да се занимава с доброволчество.