
Сърповидна клетка: „Революционното лечение за обработка на гени, което ми даде нов живот“
Оригинална статия:
Sickle cell: ‘The revolutionary gene-editing treatment that gave me new life’
By James Gallagher
Inside Health presenter, BBC Radio 4
Published: 20 February 2022
https://www.bbc.com/news/health-60348497?fbclid=IwAR0_M2QB5ry6ozlstLFDq0HirGNEgnZNp0Vgn__pwxEdPo_CktgyTe46v7Y
Джими Олагер е смятал, че ще трябва да чака десетилетия, за да бъде освободен от неговата сърповидно-клетъчна болест- но сега учените проектират кръвта му да преодолее болестта, която го е оставяла в постоянна болка.
„Това е, като да се родиш отново“ – казва Джими, един от първите седем пациенти със сърповидно-клетъчна болест, които се възползват от революционното ново, обработващо гени лечение, което се изпробва в САЩ. Той казва, че то е променило живота му.
„Когато погледна назад, е като: „Уоу, не мога да повярвам, че съм живял по този начин“ .
36 годишният Джими живее със сърповидно- клетъчна болест от детството си. „Винаги трябва да бъдеш настроен за война, знаейки, че дните ди ще бъдат изпълнени с предизвикателства“.
Болестта се предава по наследство. Причинена е от генна мутация, поради която тялото произвежда анормален хемоглобин. Това е протеинът, който се намира в червените кръвни клетки и чрез него се осъществява транспортът на кислород в човешкото тяло. Червените кръвни клетки са обикновено кръгли и еластични, но мутиралият хемоглобин може да ги направи нееластични, придобивайки характерната сърповидна форма.
Тези сърповидни клетки се затрудняват при движението в кръвоносните съдове и се заклещват, което води до блокажи, които спират притока на кръв. Рискът за сърдечен инфаркт, инсулт и увреждане на органите е по- голям при хора със сърповидно- клетъчна болест. Джими може да има нужда от смяна на тазобедрената става, защото част от костната му тъкан е умряла след недостиг на кръв – необратимо състояние, наречено аваскуларна некроза.
Болката е съпътствала Джими през целия му живот. Това е като: „парчета от стъкло да текат по вените ти или някой да вземе чук и да удря по ставите ти“, казва той. “Събуждаш се с болка и си лягаш с болка.“
Но отличителният белег на сърповидно-клетъчната болест са епизодите на силна болка, наричани кризи, които се нуждаят от болнични грижи и морфин, който да премахне болката. Години наред Джими е бил приеман и изписван от болници почти всеки месец. Зимите били най-лоши – студеното време стеснява кръвоносните съдове в близост до кожата и повишава риска от блокажи. Това е причината Джими да премести семейството си на юг от Ню Джърси, в по-топлия климат на Атланта, Джорджия.
Болката е засегнала всеки аспект от живота му. Той е технологичен предприемач, защото не е могъл да си представи как някой работодател ще бъде съпричастен към честите му посещения в болница. За да избяга от постоянната болка, Джими намира хобита, които му носят щастие – видео игри и гледане на мачове на Ливърпул.
Семейството му го кара да вземе участие в други клинични изпитания или да получи трансплантация на костен мозък, което е опция за някои хора със сърповидни клетки. Но той мислел, че те биха изисквали прекалено много време в болница, за да се постигне подобрение на качеството му на живот. Вместо това той възлага надеждите си на лек, който тепърва щял да бъде изобретен. Той казал на семейството си: „Един ден в бъдещето, може би 20-50 години отсега, моята ДНК ще бъде обработена и това ще излекува моята болест“.
Бъдещето дошло много по-скоро, отколкото той можел да си представи.
В края на 2019, Джими прочел статия за ново клинично изпитание, което включвало обработване на гени и той веднага изпратил имейл на медицинския екип. Месец по-късно Джими и жена му Аманда, която била бременна в 8-я месец, пътували до изследователския институт на Сара Кенън в Нашвил, за да видят дали той ще се класира. Когато дошли новините за приема му в клиничното изпитания, Джими казал, че това бил „най- добрият коледен подарък някога“. И след това имал късмет. Пандемията заплашила да наруши процеса поради покачващите се числа на отменени вътрешни полети заради малък брой пътници, но той бил в състояние да се отдаде на четири-часови пътувания с кола за всяка сесия.
В опита учените щели да модифицират генно тялото му, така че да не произвежда повече от променения хемоглобин.
Първо, трябвало да достигнат до частта от тялото, която произвежда червени кръвни клетки – това са стволови клетки, които живеят в гъбестия мозък в центъра на костите ни. Тогава, през януари 2020, Джими получавал медикаменти, които изхвърляли стволовите клетки от костния му мозък в кръвта. След това бил поставен на машина за афереза, която събирала стволовите клетки от кръвта му.
„Седиш там за 8 часа и машината буквално просто изсмуква цялата ти кръв от теб“, казва той.
Накрая той бил физически, ментално и буквално изцеден и се нуждаел от кръвопреливане, което да замени взетата кръв. Това била най-тежката част от целия процес за Джими и той минал през нея четири пъти.
След последното даряване, Джими се прибрал вкъщи, за да се възстанови, но събраните стволови клетки едва започвали своето приключение/ пътуване.
Само ако можех да върна времето назад.
Учените щяха да извършат впечатляващ подвиг на генна измама, която щеше да върне времето назад в кръвта на Джими.
Докато все още сме в утробата, телата ни използват различен вид хемоглобин, наречен фетален хемоглобин. Той се свързва с кислорода по-здраво от хемоглобина на възрастен и е от съществено значение за развиващото се дете, за да може то да взима кислород от кръвния поток на майка си.
След като се раждаме, се случва генетична смяна и ние започваме да произвеждаме хемоглобина на възрастните. Най- важното е, че само възрастната форма на хемоглобина се повлиява от сърповидно-клетъчната болест.
Тази генетична промяна с името BCL11A била идентифицирана в средата на 2000те. И напредъкът в областта на обработването на гени значи, че учените сега разполагат с инструментите, за да я преобърнат.
„Нашият подход е да изключим това превключване и да увеличим отново производството на фетален хемоглобин, в общи линии връщайки часовника назад“, казва Доктор Хайдар Франгул в изследователския институт на Сара Кенън.
Стволовите клетки на Джими били изпратени в лабораториите на Vertex Pharmaceuticals и Crispr Therapeutics, където щяла да се проведе генната обработка.

1. Стволовите клетки на Джими в костния му мозък правят “болен” хемоглобин, който може да направи червените кръвни клетки в сърповидна форма
2. Стволови клетки са извадени ( бел. прев. от тялото)
3. Извадените стволовите клетки са генетично модифицирани
4. Генетично модифицирани стволови клеки са върнати в тялото на Джими
5. Модифицираните стволови клетки произвеждат здрав фетален хемоглобин и нормални червени кръвни клетки
Източник: BBC
През септември 2020 година вече било време конструираните клетки да бъдат поставени в тялото на Джими. „Беше седмицата на рождения ми ден всъщност. Така че беше почти, като да получа нов живот“, казва той.
Първо, Джими минал през химиотерапия, за да бъдат унищожени стволовите клетки в неговото тяло, които произвеждали сърповидните кръвни клетки. След това генетично модифицираните такива били влети в тялото му, за да му дадат нова кръв- с надеждата да няма сърповидни клетки.
Процедурата била изтощаваща, но около 2 седмици по-късно Джими се появил като изцяло нов човек.
„Помня как се събудих без никаква болка и се почувствах загубен“- казва той. „Защото моят живот е дотолкова асоцииран с болка, че просто е част от моята същност. Сега се чувствам странно, не я изпитвам повече.“
Доктор Франгул казва, че данните на първите седем пациенти са „нищо повече от невероятни“ и представляват „функциониращо лечение“ за тяхното заболяване.
„Това, което виждаме, са пациенти, които се връщат към техния нормален живот, никой от тях не е имал нужда от приемане в болница или посещение на лекари поради усложнения, свързани със сърповидно-клетъчната болест“- казва Доктор Франгул.
Същата генетична процедура е извършена на общо 45 пациенти, които имат или сърповидно-клетъчна болест или друга кръвна болест, наречена бета таласемия, която се причинява от неправилно формиран хемоглобин. Но пълните данни се събират към този момент.
Освободен от болката, Джими чувства, че най-накрая може да бъде човекът, „като когото се чувствал вътре в себе си“. Той казва, че болестта го е превърнала повече в интроверт, защото го принудила да стои вкъщи и да бъде внимателен.
„Имам тази аналогия, която използвам. Когато синът ми се роди, го видях да гледа през прозореца на колата, преживявайки живота за първи път като ново човешко същество. Аз се чувствам почти по същия начин. Живея живота като нов човек.“
И той чувства че най-накрая може да бъде родителят, който иска да бъде. „Просто да мога да отиде на разходка със сина си, това е нещо, което си мислех, че ще пропусна.“
Превод от английски език: Екатерина Кацарова
Изображение (заглавие): Photo-by-Braňo-on-Unsplash