Неотложна медицинска помощ в чужбина с ЕЗОК
Регламент (ЕО) 883/2004 и 987/2009 за координация на системите за социална сигурност – Европейска здравноосигурителна карта
Според Регламента за координация на системите за социална сигурност правото на неотложна здравна грижа в други страни от ЕИЗ е предоставено на всички европейски граждани с валидно здравно осигуряване при представянето на тяхната Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК).
Според годишните доклади на Европейската комисия броят ЕЗОК в циркулация варира значително от страна на страна, като процесът на издаване и периодът на валидност са обект на национална преценка. В Германия например ЕЗОК автоматично се отпечатва на гърба на редовната здравноосигурителна карта; за сравнение, в България картата се издава отделно и единствено при заявка в срок от две седмици, а е валидна само за 1 година. В ЕС периодът на валидност може да варира от няколко месеца до 10 години или безсрочно, а процентът на издаване – от 100% в държавите, които ги предоставят автоматично, до оскъдните 4-5% в държавите с ниска степен на осведоменост за услугата и сложна процедура на издаване (Европейска комисия, 2018).
ЕЗОК предоставя на своите притежатели „достъп до медицински необходима държавна здравна помощ по време на временен престой”. Това означава достъп до всякакъв вид медицинско лечение в чужбина, което не може да бъде отложено до планираното завръщане на пациента в родната страна. Това включва, но не се ограничава до: спешна медицинска помощ, включително хоспитализация; контролни прегледи и терапия на незаздравели наранявания; медицински прегледи и грижа за състояния, причиняващи болка (напр. тежко главоболие, изкълчени стави, болезнени обриви и пр.) и рутинна грижа за хронични заболявания и по време на бременност.
Лечението не се покрива от ЕЗОК, ако е планирано, т.е. ако пациентът пътува с цел лечение, НО се покрива, ако пътуващият страда от дългосрочни (хронични) състояния и има нужда от рутинни грижи, които не могат да бъдат прекъснати за периода на пътуването, а също и ако лечението е станало наложително по време на престоя в чужбина.
Ако пациентът е получил нараняване и е започнал лечение в една страна членка, но след това е пътувал до друга поради причина, несвързана с лечението (напр. до следващата дестинация от околосветско пътешествие, заради посещение на приятели, заради предварително планирана почивка и т.н.), лечението може да бъде продължено с ЕЗОК. В такива случаи пациентът не е длъжен да се върне в родната страна при първа възможност, за да се лекува там. Това би било нарушение на принципа за свободно придвижване в пределите на ЕС – нещо, което разпоредбите на Регламента и на ЕЗОК се стремят да защитават.
Възможно е персоналът в държавата, в която се нуждаете от достъп до медицински грижи, да не е наясно с правата ви според Регламента (ЕО) № 883/2004 и 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. година за координация на системите за социална сигурност. В такъв случай можете да изготвите кратка декларация на английски и местен език, с която да обясните, че не пътувате с цел лечение и желаете да се възползвате от правата си.
Посетете сайта Здраве – Вашата Европа за повече информация по темите:
- Непланирано здравно обслужване
- Планирано лечение в чужбина
- Покупка на лекарства в друга страна от ЕС или онлайн
Какво стои зад ЕЗОК?
Първата стъпка за координацията на социалното осигуряване датира от 1971 г. с регламент 1408/1971, отнасящ се до правата на европейските граждани, работещи и движещи се свободно в рамките на ЕС. Подписването на Единния европейски акт през 1985 г. не предизвика основни допълнения и промени в съществуващия регламент, който към този момент все още се грижи за случаи на непланирана (спешна) медицинска помощ в границите на Европейския Съюз или с редки случаи на планирано лечение, в които разходите биват покрити условно при получаване на предварително разрешение. В следващите години тази липса на промяна и адаптиране към развиващия се единен пазар започна да привлича вниманието както на политиците, така и на експертите в областта [1].
През 2004 г. беше изготвен преработен вариант на регламента за координация на системите за социално осигуряване, Регламент 883/2004. Това съвпадна с първия проект на вече известната директива „Болкещайн“, отнасяща се до сектора на услугите. Докато отделно звено, а именно група на високо ниво (HLG) за здравеопазване и медицински грижи, подготвя Регламент 883/2004, Европейската комисия също включва тези услуги в предложената директива, но след като среща широко разпространена съпротива, изоставя идеята. Така 883/2004 остава единственият регулатор на необходимата медицинска помощ като част от предоставянето на социални услуги и за първи път ясно ги разграничава от всички други услуги, които евентуално могат да бъдат предоставени на потребител. Пет години по-късно Регламент 987/2009 също бива приет, във функцията си на наръчник за прилагането на 883/2004 [2].
[1] Leidl, R., Rhodes, G., (1997). “Cross-border healthcare in the European Union” European Journal of Public Health Vol. 7(3), 1-3
[2] Baeten R. (2012) “Europeanization of national health systems, National impact and EU codification of the patient mobility case law.” EPSU and OSE.