Реални ли са психичните заболявания?

Този месец онлайн изданието Гардиън публикува статия за психичното здраве, написана от Джей Уотс, клиничен психолог и психотерапевт. Лечение без Граници публикува съдържанието му със съкращения и собствени подзаглавия.

Когато хората питат дали психичните заболявания са иситински или не, моето съмнение е, че те всъщност питат дали  психичните заболявания имат физичиски и материални признаци, каквито имат например рак или счупен крак? Могат ли да се изследват, могат ли да бъдат диагностицирани и третирани със същата сигурност, с която се отнасяме към физичиските заболявания? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, не бива да имаме никакво съмнение към съвсем истинските страдания на хората с психични заболявания.

Свинкнали сме да свързваме психичните заболявания автоматично с категории като като шизофрения, биполярно разстройство, депресия и подтиснатост. Тези категории не могат да бъдат проверени с обективни изследвания, по начина, по който например бихме могли да изследваме рак или диабет. От друга страна е лесно всеки проблем да се определя като присъщ за някое психично заболяване, а много от познатите ни категории са сравнително нови. Те могат да бъдат проследени до фармацевтичната индустрия, която има пряк интерес да нагажда поведения и емоции към най-различни симптоми. Така тя може да ги “продава” на хората като разстройства, за чието лечение те се нуждаят от медикаменти. Това е довело много хора до съмнението, че посочените категори не представляват истински заболявания.

Подобни аргументи обаче омаловажават горчивия опит на хората, които са изпитали или още изпитват психични заболявания. Някои психични проблеми са по-малко оспорвани от други, а в някои случаи медикаментите  могат да спасят живот, например успокоителни при загуба на близък или антипсихотици за потушаване на заплашителни мисли и остра психоза. Проблемът е, че ефективността на подобни лечения често е прехвалена и те се представят като дългосрочни решения. Ние с право сме внимателни с предписването на антидепресанти, защото те често вървят ръка за ръка с научно неиздържаната представа, че ще поправят дисбаланса на серотонина, химическия преносител на химикали в мозъка ни.

Психично заболяване – плод на средата?

Психичното страдание на мнозина се основава на психични и социални фактори. Бедността, относителното неравенство, расизмът, сексизмът и миграцията увеличават вероятността от психическо разстройство, както организацията Recovery In The Bin отбелязва. Като добавим към тези фактори индивидуални преживявания като например сексуално насилие в детството, раздяла, емоционално пренебрегване, постоянно незачитане и тормоз, получаваме по-ясна представа  защо някои хора страдат повече от други. Важно е да се отбележи, че подобни преживявяния засягат не само нашия психологичен, но и физическия ни състав. Проучвания показват, че детски травми, пренебрежение и системно потисничество се проявяват по-късно не само като психически стрес, но и като хронично възпалени тела, което може да се установи чрез кръвни изследвания.

Подобни резултати остават пренебрегнати от правителства и фармацеввтични компании, които предпочитат да инвестират в проучвания в сферата на генетиката и физическите биомаркери, вместо да търсят причините в заобикалящата ни среда. Социолози твърдят, че причината за това е, че гражданите, които се смятат за болни, са по-лесни за управление от хората, които са уверени, че мъката им се дължи на неправда и нездрави семейства.

Заблуда или реализъм?

Някои лекари заобиколят споменатия дебат като застъпват идеята за биопсихологичния модел на психичните разстройства. Според него те резултират от сложна смесица от биологични, психологични и социални фактори. За жалост този модел практически почти винаги дава привилегия на биологичните фактори, въпреки най-добрите намерения на много психиатри. Обществото храни почти фетишистки интерес към човешките тяло и мозък. Съществува необяснимо привличане към светкащите мозъчни скенери или дори само загатване за революционно генетично откритие.

Корелации между преживявания и генетични фенотипове се смесват с доказателства за молекулярни пътища, които доказват съществуването на серия психични заболявания. Проучвания направени само с няколко участника генерират множество медийни заглавия и остават вкоренени в представите на обществото. В същото време доказано успешни лечения не успяват да получат финансиране заради предразсъдъци към биологичните обяснения.

Да вземем например семейните интервенции. От десетилетия е доказано, че намаляването на враждебността и критиката подобрява процеса на възстановяване от психично разстройство, независимо от тежестта му. И все пак въпреки солидната фактологична база, социална работа в семействата рядко е финансирана от здравната каса. По същия начин все още няма достатъчно политически интерес увеличеният психическия стрес да се свърже със структурните неравенства, въпреки че много професионалисти смятат, че това би бил най-адекватният начин да се справим с настоящата епидемия на психични разстройства.

Разбиране на частния случай

С оглед на социалните фактори е грешно да смятаме, че разстройствата се крият само в нашите гени. Също така неточно е да кажем, че психичните заболявания са „като всички други“. Опростените биологични обяснения допринасят за нарастването на стигмата не на последно място, защото те затвърждават разделението между болни и здрави хора. Това кара много от засегнатите да се чувстват заглушени, защото този модел не показва тяхната пълна истина.

Вместо несръчно да се опитваме да вместим страданието на хората в различни етикети и да се стремим да убедим обществото, че тези етикети  отразяват истински заболяванията като грип и рак, ние трябва да се съсредоточим върху болката, която хората практически изживяват, независимо как те самите я разбират. Някои ще я определят като болест, други като резултат от травма, а трети като реакция към смесените очакванията на обществото към личността.

Нашият водещ принцип не трябва да бъде дали тези определения са верни или не, а дали са полезни за всеки отделен индивид във всеки един момент. Приемането, в края на крайщата е великият приятел на доброто психично здраве.

Автор: д-р Джей Уотс
Превод: Ангел Узунов, ЛБГ