“Приятелите на Зипи” помагат на децата да се справят с агресията

Случаите на агресия и насилие в училищата бележи забележителен ръст от 174% за последната учебна година, според данни на Министерството на образованието и науката. Жулияна Боянова разговаря с Кристина Ненова, психолог и ментор по програмата “Приятелите на Зипи” зa превенцията на насилието в училищата и резултатите от проекта.

Като дете всеки от нас се сблъсква с множество предизвикателства. Толерантността и уменията ни да се справяме с кризисни ситуации са ключови за нашето израстване. Но, за да се справим с трудни ситуации като загуба на близък, конфликт с приятел или проблем в семейството, понякога ни е нужда малко помощ – особено като деца.

Програмата “Приятелите на Зипи” помага на около 300 деца от 12 учебни заведения между пет до седем години да разпознават своите чувства. Освен това тя успешно предотвратява училищния тормоз, като помага децата да са толерантни към съученици от различна етническа или социална група.

Чрез илюстрирани разкази, децата проследяват приключенията на малкото насекомо Зипи, познато като зелена пръчица, и неговите приятели, които му помагат да се приспособи към заобикалящата го среда. Така децата се учат да измислят решение за справяне с трудностите, като не нараняват нито тях самите, нито другите около тях.

“Децата, които преминаха през първата година от въвеждането на програмата, се научиха да уважават различието, което носят, но и да говорят за проблемите помежду си. Така не се стига до прояви на агресия в клас,” споделя Кристина Ненова, която обучава учители по програмата.

Освен работа с деца, проектът, който е авторска програма с водеща организация Voksne for Barn в Норвегия, залага и на подобряване на връзката между деца и учители, които са основния двигател на програмата.

Като част от програмата учителите минават през обучение и имат на разположение психолог от екипа на Фондация „Асоциация Анимус”, с който да обсъждат своите затруднения и да осъвършенстват работата си по програмата. Кристина споделя, че промяната в стилa на преподаване е забележителна – учителите са и развили чисто психологически умения, които ще им помагат оттук насетне в работата им с децата:

“Учителят не използва авторитета и властта по отношение на децата, а ги подкрепя и следва. Децата са водещите в тази програма и биват овластени да са активни. Придобиват усещането, че от тях зависи какво ще се случва по време на урока и в тази връзка учителят заема много по-периферна позиция.”

“Учителят не дава оценки и не казва кое е правилно и грешно, а само връща децата към основното правило на програмата – решенията им да не нараняват никого.”

“Приятелите на Зипи” е особено полезна в случаи на класове, където присъстват деца със специални образователни потребности. Гледайки назад, Кристина си спомня клас, в който децата са се научили на търпение и са започнали да изслушват дете със специални потребности. То, от своя страна, се е научило да спазва правилата и да не привлича вниманието върху себе си всеки път, когато иска да каже нещо, да изчаква и да участва в игрите на другите деца.

“В началото на програмата детето казваше, че няма приятели, а в края то намери в лицето на децата от класа повече от един приятел, което мисля е много важно за напредъка му както в емоционален, така и в академичен план.”

Но за да бъде максимално ефективна, програмата залага на подкрепата от родители, които да затвърдят наученото, разказва Кристина.

“В някои семейства децата се научават в по-голяма степен да разпознават емоциите, които изпитват, отколкото в други. „Приятелите на Зипи” дава шанс и на детето, за което родителят се е погрижил по-успешно в емоционален план, и на това, за което възрастният е срещнал трудности и не е успял да предостави необходимата емоционална подкрепа.“

“Всички деца имат право да се учат да разпознават емоциите, които изпитват и да се учат как да се справят с трудни житейски ситуации,” заключва Кристина.

България е 28 страна, която прилага “Приятелите на Зипи”. Изследванията до момента показват, че децата, които са се възползвали от програмата,  мислят за различи решения и се самоподкрепят в конфликтни ситуации. Наблюдава се липса или спад в агресията или самонараняването.