Пасивното пушене – заплаха за детското здраве
През 2017та година българите са на второ място в Европа по брой пушачи сред населението – 36%, само един процент след „първенците“ – Гърция [1]. И дори тази статистика да е нова и за някои изненадваща, то вредите от тютнопушенето определено не са. Затова и този текст няма за цел да информира за опасността, на която пушачите излагат своето здраве, а за рисковете за околните – и преди всичко за децата.
Вторичният тютюнев дим (известен още като „тютюнев дим в околната среда“, „тютюнев дим, произвеждан от други хора“, или „замърсяване с тютюнев дим“) е димът, изпускан от горящия край на тютюневи изделия за пушене, включително цигари, обикновено в съчетание с дима, издишван от пушача. Вдишването на вторичен тютюнев дим от непушачи може да се счита за недоброволно или пасивно пушене [2]. Димът, директно изпускан от тлеещата цигарата е 4 пъти по-отровен от този, който е инхалиран и издишан от самия пушач. 89% от цигарения дим спада точно в тази по-опасна категория. Още през 1986-та година изследвания доказват, че вторичният тютюнев дим е сред причинителите на редица заболявания [3].
Децата са по-податливи и уязвими към отровните елементи в тютюневия дим.
Белите дробове на децата са по-малки, а имунната им система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции предизвикани от тютюневия дим – на дихателните и ушни системи. Тъй като децата дишат по-учестено от възрастните, те вдишват повече химикали на кг/тегло от възрастните за едно и също време. В същото време децата имат и по-малки възможности от възрастните да напуснат задимената среда, било то у дома или на друго място. Редица вредни, дори пагубни, ефекти са отбелязани в последния век – синдром на внезапната детска смърт, възпаление на средното ухо, бронхит, астма и пневмония, забавено развитие на дихателните пътища и белите дробове в частност. Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% по-чести, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. Изследване проведено сред 20 хиляди деца в училищна
възраст в 9 страни в Европа и Северна Америка открива, че пушенето на майката по време на бременност, както и непосредствено след раждането, имат изразен негативен ефект върху функцията на детските бели дробове [4]. Заплахата е реална – годишно в САЩ между 150 и 300 хил. деца под 18-месечна възраст развиват бронхит и пневмония заради вторичен дим [5].
150 хил. деца у нас са болни от астма, а тъй като много болести остават недокладвани, реалния им брой може да е и много по-висок. Астмата е най-често срещаната респираторна болест в детска възраст и макар основният ѝ причинител да са алергиите, фактори за отключване на заболяването или за провокиране на отделни пристъпи са също вирусите и повечето други фини дразнители във въздуха – включително цигарения дим. Доказано е още, че деца, живещи в среда с пушачи, отсъстват от училище по-често от деца, които израстват в непушаческа среда [6].
Изпушването дори на една цигара за 5 минути в кола може да окаже забележимо негативно влияние на дете – в автомобили концентрацията на опасни химически вещества от тютюнев дим се увеличава близо 200 пъти при затворени прозорци [7]. Според Закона за закрила на детето Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. От това следва, че юридически погледнато пушенето в присъствието на деца нарушава правата им конституирани от настоящото българско законодателство, тъй като е в противовес на закрилата на тяхното нормално физическо развитие и на осигуряването на най-добрия им интерес.
Дори и без законодателно задължение, всеки възрастен следва да поеме отговорност към децата около него и да предприеме поне лесната стъпка за тяхната закрила – да не замърсява жизнената им среда с тютюнев дим!
Повече за вредите от тютюнопушенето можете да научите на уебсайта на Министерството на Здравеопазването, както и на страницата на Международната Здравна Организация, посветена на Европейския Кодекс за Борба с Рака.
Източници:
[1]https://www.statista.com/statistics/433390/individuals-who-currently-smoke-cigarettes-in-european-countries/
[2] https://cancer-code-europe.iarc.fr/index.php/bg/bg-12-ways/second-hand-smoke/5198-1
[3] US Public Health Service Office of the Surgeon General The Health Consequences of Involuntary Smoking; A Report of the Surgeon General. Rockville, MD: US Dept of Health and Human Services; 1986. No. 87-8398
[4] 9. Moshammer H, Hoek G, Luttman-Gibson H, et al. Parental smoking and lung function in children: an international study. Am J Respir Crit Care Med 2006;173:1255–1263 [PubMed]
[5] Involuntary smoking and children’s health. Samet JM, Lewit EM, Warner KE Future Child. 1994 Winter; 4(3):94-114
[6] Environmental tobacco smoke exposure and health effects in children: results from the 1991 National Health Interview Survey. Mannino DM, Siegel M, Husten C, Rose D, Etzel R Tob Control. 1996 Spring; 5(1):13-8.
[7] Measuring air quality to protect children from secondhand smoke in cars. Rees VW, Connolly GN Am J Prev Med. 2006 Nov; 31(5):363-8.