“Оооо… това е много благородно” или защо искам да съм специален педагог

Заради големия интерес, който първата статия на Боян предизвика, сме изключително щастливи, че той ще има редовна рублика в нашия блог.

Здравейте, читатели на „Лечение без граници“,

Бих искал от една страна да ви разкрия, а от друга да ви запозная, със същността на професията специален педагог.

Преди да съм започнал държа да отбележа, че в момента съм четвърта (последна) година бакалавър по специална педагогика и от две седмици имам честта да практикувам в дневен център за деца с аутизъм.

Да започнем с това как хората реагират като разберат, че учиш за специален педагог. Ето един кратък диалог какво се случва в голям брой от случаите:
– Здравей, какво записа?

– Здравей, ами записах да уча за специален педагог.

– Това е чудесно, но какво ще рече специален педагог?

– Ами занимаваш се с деца, но с такива, които имат определени затруднения например с деца със синдром на Даун, аутизъм и други.

– Оооо… това е много благородно. (с леко стряскане)

Хората все още имат стереотипи към хората с увреждане, все още се гледа по друг начин на тях и за съжаление, макар и по-рядко, се чуват фрази от рода на „Боже опази“. В действителност хората с увреждане са същите като нас, но със своите по-специфични нужди.

Например слепите хора се налага да се движат с помощта на куче водач, което има право да е там, където е и неговият стопанин, не зависимо дали става дума за административна сграда или друго място.

Специалният педагог има мисията да помага на хората с увреждане. Представете си едно дете с дадено увреждане, което за първи път стъпва в дневен център или логопедична детска градина.

Да речем, че даденото дете не може да говори, не може да си обуе или събуе обувките, не може да се храни самостоятелно, не може да ходи до тоалетна само с една дума е сто процента зависимо от своите родители.

Представете си в момента да сте на мястото на специалния педагог и пред вас да седи това дете. Ще се стреснете нали? Екипът, който поема детето (логопед, психолог и специален педагог) започва работата с детето.

В началото детето свиква с обстановката, първия ден може да седи за 30 минути, след седмица да остава по един час, а след месец да не иска да си ходи (всяко дете е различно и няма точни пропорции). С помощта на синхрона и общата работа на хората в екипа, детето започва да напредва. Важно е да се спомене, че колкото по-малко е детето, толкова е по-бързо напредването. С течение на времето детето започва да изгражда навици, нужни му за по-самостоятелен живот.

Започва само да си събува обувките, за да се преобуе. След време започва да се опитва само да се обуе и накрая започва само да се събува и обува.

С ходенето до тоалетната, в началото детето просто си свърши работата в памперса, след това започва да показва картинка на тоалетна чиния (хубаво е да има закачени около детето помощни картинки), след време при въпрос „Ходили ти се до тоалетната“ детето започва да отговаря положително и накрая започва само да ходи.

Когато детето е гладно, вместо да ни каже или да отиде до чантата си то започва да плаче. Тогава човек започва да пробва всичко, докато накрая не подаде храната и детето не се успокой. Представете си как това дете лека полека започва да ходи до чантата си когато огладнее, вместо да плаче. Представете си как след време детето започва само да вади храната и да ни я подава за да му я поднесем.

А сега си представете това дете да отива само до чантата си да си взема сандвича, да го разопакова, да го изяжда и след това да си изхвърли опаковката в кошчето за боклук. Невероятно нали?

Защо уча за специален педагог? Просто е нужно да си представите как сте в една стая с детето, което „не може да си обуе или събуе обувките, не може да се храни самостоятелно, не може да ходи до тоалетна само с една дума е сто процента зависимо от своите родители.“ А сега си представете, че сте в същата стая, но с дете което може да се храни самостоятелно, да ходи до тоалетна самостоятелно, да се обува и събува без чужда помощ и да е до някаква степен независимо. Представете си, че тези две деца всъщност са едно и също дете, но причината за промяната сте вие (екипът, които се е занимавал с това дете). Представихте ли си чувството да виждате резултата от вашата работа всеки един ден докато продължавате да надграждате? Ето заради това уча за специален педагог!