През последните две години доброволци на “Лечение без граници” редовно се връщат обратно в класната стая в училищата, които са завършили, за да разкажат на настоящите ученици за нашата мисия. Искаме да достигнем до повече ученици, които се готвят да заминат да  учат в чужбина, и да ги поканим да станат част от екипа ни и да помагат на българи, нуждаещи се от лечение в чужбина.

Завръщането в класните стаи, в които до преди няколко години сме прекарвали дълги часове, подготвяйки се за ‘истинския живот’, е емоционално преживяване, още повече, когато то ти дава възможност да се запознаеш с бъдещите абитуриент. По случай 24-ти май, събрахме впечатленията на някои от доброволците, завърнали се в училище.

Юлия Кошаревска е част от “Лечение без граници” от самото създаване на организацията… и даже от преди това, както предполага ролята ѝ на основател. Сега тя живее в Бристол, Великобритания и е човекът към когото трябва да се обърнете, за да чуете как няколко ентусиаста успяват да обединят българи от цяла Европа, които помагат по време на лечението на свои сънародници.

Ирина Атанасова живее в София, след завръщане от Франкфурт, Германия. Тя работи с доброволците на организацията, популяризира дейността на “Лечение без граници” и често се превръща в човека-оркестър подпомагайки работата на останалите координатори – нещо типично за един „супер герой“ от екипа.

Лъчезар Радев е един от първите доброволци на Лечение без граници. Представял е организацията на различни събития в София и винаги е готов да помогне от България със задачи непосилни за голяма част от екипа, който е пръснат в чужбина. Съвсем наскоро завърши медицина в София и търси подходяща специализация.

Велина Шишкова е студентка по медицина и живее в Дюселдорф, Германия. Тя доброволства от 2016 година и много се радва, когато може да подкрепи сънародниците си с превод, по- детайлна медицинска информация,а и с морална подкрепа.

Юлия и Лъчезар се завърнаха обратно в класната стая в 73-то СУ в София съответно през 2019 и 2020, а Ирина и Велина в 91 НЕГ.

Ето какво ни разказаха за този ден…

Какво е усещането да се завърнеш в класната стая след толкова години? 

Ю: Честно казано, първоначално беше доста притеснително – нямах идея какво да очаквам и дали сегашните ученици въобще биха се заинтересували от нашата мисия. В същото време беше много приятно да видя учителите ми, които продължават ежедневно да вдъхновяват учениците.

В: Усещането беше много странно, като пътуване назад във времето. Хем ми се стори, сякаш беше много отдавна, когато аз бях ученичка, хем всичко ми беше толкова познато, все едно че не съм си тръгвала.

И: Да се завърнеш в класната стая след 10 години е невероятно усещане, което не може да бъде описано еднозначно. При мен това беше комбинация от вълнение, притеснение и спомените, които нахлуха в главата ми щом прекрачих прага на училището. Всъщност  беше много приятно и забавно.

Л: Беше приятно да се върна обратно в класната стая в 73то седем години след завършването ми. Заместник-директорката беше откликна на молбата за презентация и съдейства по всички начини.

Забеляза ли разлика в общуването с учениците спрямо собствените ти ученически години?

Ю: Сякаш бяха по-възпитани от нас и проявяваха интерес към каузата. Наистина не отговориха на представата, която имах за шумни тинейджъри. Дори напротив – искаха да направят това, което могат, за да направят света по-добър 🙂 

В: Бяха много възпитани и със сигурност по-тихи от нас, слушаха внимателно и задаваха въпроси.

И: Не забелязах никаква разлика. За момент дори се почувствах като част от класа, като тяхна съученичка. 

Л: Спрямо моите ученически години не мога да кажа със сигурност каква точно е разликата в общуването, но се получи добра дискусия за краткото време с което разполагахме. Учениците проявиха любопитство, зададоха своите въпроси. Бяха свързани предимно с организационните аспекти на доброволческата дейност – къде, как , кога, след колко време след като се установят.

Как реагираха учениците на идеята за доброволческа дейност? Кой беше най-често задавания въпрос?

Ю: Макар и още да не знаеха къде ще са като завършат, бяха заинтересовани. Това е момент пълен с много очаквания и неизвестни. Страхотно е, че въпреки притесненията, които всяко ново начало носи, бяха готови да помагат

В: Повечето не знаеха как и къде искат да се развиват като завършат, тъй като бяха 10 и 11 клас, но проявиха интерес към каузата. Мисля, че беше важно да бъдат информирани дори и в този ранен етап от живота си и доста от тях се замислиха за нашата кауза и биха искали да помогнат.

И: За една част от тях това беше нещо ново, други вече имаха опит с доброволчеството. Имаше само позитивни реакции от тяхна страна, основното, което ги притесняваше, беше, че по това време – в 12 клас още не знаеха къде ще учат следващата година и затова се интересуваха по всяко време ли може да кандидатстват и да се присъединят към екипа ни (отговорът е да, кандидатвайте тук).

Л: Мисля, че бяха отворени към работата на доброволни начала и че не биха имали проблем с това да отделят от собственото си време за да помогнат при запитване. Обещаха и да предадат на своите съученици, които не успяха да присъстват, вкратце за срещата, да ги запознаят с идеята на организацията и да им дадат координати при евентуален интерес от останалите.