Лечение в ЕС: свободни сте да избирате

Трансгранични медицински услуги съгласно Директива 2011/24/ЕС

Какво е директива 2011/24/ЕС?

Директивата 2011/24/ЕС е закон, регулиращ достъпа на европейски граждани до медицински грижи в Европейския съюз. Този закон не регулира лечението извън границите на ЕС. Той касае правата на всички, които са здравноосигурени в държава членка и не се основава на тяхното гражданството, а на системата, от която са част. Пълният текст на Директивата на български може да бъде открит тук.

Възползвайки се от правата си по Директивата, всеки пациент може да избере да получи лечение в чужбина, което има еквивалент в пакета здравни услуги, ползван в собствената му държава. Това лечение може да е както спешно/неотложно, така и рутинно и да се потърси както в обществени, така и в частни медицински центрове. Пациентът трябва да покрие с лични средства всички разходи по лечението, като след това може да поиска възстановяването им от здравната система в собствената си страна до сумата, отпускана за същото лечение в нея.

Според член 34 от Директивата е възможно възстановяването и на допълнителни разходи, които не биха възникнали при лечение „вкъщи“, като например разходи за пътуване и престой. Това обаче се решава индивидуално от всяка страна-членка.

Имате ли нужда от предварително разрешение за лечението си?

Ограничен брой лечения може да имат нужда от предварително разрешение. Ако списъкът на тези заболявания не е публично достъпен, допитайте се до Вашата здравноосигурителна институция. В него могат да фигурират само лечения, които включват високоспециализирана и скъпоструваща медицинска апаратура, конкретен риск за пациента/населението или нощувка в болница. Ако желаното лечението попада в този списък, ви е необходимо предварително писмено разрешение от здравноогигурителната ви институция. След края на лечението с него можете да поискате обратно сумата, която то би струвало у нас. В случай, че пациентът има право на конкретни здравни услуги и те не могат да бъдат предоставени в определен период от време по медицински причини, страната-членка, в която пациентът се осигурява е задължена да предостави предварително разрешение освен ако това лечение не застрашава пациента или обществото, но дори тогава тя трябва да предостави алтернативна възможност.

Ако лечението изисква предварително одобрение, пациентът обикновено покрива и изискванията по Регламентите за координация на системите за социална сигурност. Ако е така, следва да бъде дадено разрешение за лечението и услугите по него трябва да бъдат предоставени в съответствие с Регулация (ЕК) No 883/2004 освен ако пациентът не е поискал друго (чл. 46 от Директивата). Можете да намерите повече информация за регулациите с формуляр S1<link S1> и формуляр S2 на нашия сайт, както и за възможностите, които ви предоставя европейската здравна карта.

Тъй като цената на лечението се различава съществено по държави, важно е да се има предвид, че според Директивата, на възстановяване подлежи само сумата отпусната за него в страната по осигуряване и максимално до стойността в държавата на лечение. Това може да означава например, че на български пациент, търсещ лечение в Германия, може да се наложи да заплати голяма сума за своя сметка и да получи само част от тази сума обратно. Германец, търсещ лечение в България, от друга страна би могъл да получи цялата сума обратно за лечението си, тъй като стойността определена за това лечение в Германия е по-висока от тази в България.

Какво стои зад Директивата?

Расте броят на делата, касаещи планирани трансгранични здравни услуги към Европейския Съд, институцията отговорна за уреждането на спорове между европейски граждани и съотвестващите им национални администрации по теми свързани с прилагането на Европейското законодателство. С това стана ясно, че е необходима формална процедура по покриването на разходи извън местното законодателство в съответствие с най-новите съдебни решения. Така започва оформянето на решенията от конкретни съдебни процеси в единна, конкретна директива за планови трансгранични здравни услуги.

Първата главна характеристика отличаваща новопредложената директива е промяната на рамките, в които се разглеждат здравните услуги – макар да остават свързани с концепцията за услуга, получателят вече не е просто консуматор. Акцентира се върху правото на здравни услуги. Член 26 от Директивата, например, казва: [Р]азпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги обхващат и свободата за получаващите здравно обслужване, включително лицата, нуждаещи се от медицинско лечение, да отидат в друга държава-членка с цел да получат здравно обслужване в нея. Същото следва да се прилага и за получаващите здравно обслужване, които търсят здравно обслужване в друга държава-членка с други средства (…)“.

Директивата съществено облекчава ограниченията за получаване на медицински грижи в друга държава. Според нея почти всякакъв тип лекарски услуги, независимо от нивото на спешност или вида на предоставяне, могат да бъдат избрани и платени предварително от пациента, който след това може да поиска възстановяването им до стойността на същото лечение в неговата държава. Само определени лечения, покриващи конкретни критерии изискват процедура по предварително одобрение от националната медицинска организация. Тази процедура, както и правилото, че лечението трябва да е включено в основния пакет от услуги, покрит от страната по здравно осигуряване на пациента, е единствената опция за ограничаване на избора на пациентите. Така се избягват административните забавяния и дългото чакане в болници за сметка на достъпа до често животоспасяващо и преди невъзможно лечение.

В същото време обаче се създава евентуална заплаха за бюджетната и организационната самостоятелност на национално ниво, която предизвиква силна съпротива от страна на някои страни-членки и забавя началото на процеса по съгласуване на Директива 2011/24/ЕС с националното законодателство с две години до октомври 2013 г. Скоро след това става ясно, че този процес ще се различава съществено по страни, както и по степен на прилагане.

Оспорват се две основни теми, касаещи вариантите на приемственост на Директивата. Първо, готовността на отделни страни членки да адаптират националните си законови рамки в реално време в съответствие с новите решения по дела на Европейския съд. За активни страни с висока степен на готовност, Директивата и нейното съгласуване носи много по-малко промени, тъй като голяма част от тях са вече направени. Второ, вижда се, че на държави с централна система за здравно осигуряване, въвеждането на промените отнема по-дълъг период от време. Тези промени са и по-съществени. Според очакванията, страни със сериозни опасения относно адаптацията на Директивата в началото (като Малта или Полша) също се нуждаят от повече време за приобщаването й към националното законодателство. Накрая, съществуващите различия между здравните системи на страните-членки е още една причина за по-бавното въвеждане на Директивата.

Пълния текст на директивата на български ще намерите тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32011L0024&from=SK

Изображението е на Markus Spiske от сайта Unsplash

Лечение без граници © 2019 All Rights Reserved