снимката се разпространява под лиценза на Creative Commons автор: https://www.amenclinics.com/

Какво е депресията, как да я разпознаем и с какво да помогнем?

автор: Катерина Петелова

Какво е депресията?

Депресията е психично заболяване. Характеризира се с чувство на тъга, празнота, неспокойствие или неспособност за изпитване на удоволствие. Продължава със седмици, месеци или дори години. Засяга не само психиката на човека, но и регулацията на съня, апетита, движенията и дори имунната система. (1, 2)

Примери: Базирани на истински случаи, но имената са променени.

Мария е 29-годишна майка на 3 деца. След последната си бременност се чувства вечно унила. Често избухва в плач. Преяжда. Чувства се изтощена, но спи малко, някои вечери изобщо не заспива. Прекарва нощите си в мисли и притеснения, че не е добра майка и съпруга. Избягва да се събира със семейството си и се чувства неспособна да работи извън вкъщи. (3)

Росица е на 18 години, първи семестър в университет. Оценките ѝ от училище са отлични и е получила стипендия за курса си. Откакто е започнал семестърът се чувства изтощена и не може да се концентрира. Заради умората не спортува, въпреки че в училище го е правила. Качила е килограми, въпреки че яде по-малко от преди. Забравя лесно и спи много. Оценките, които получава не са особено добри. Притеснява се, че може да загуби стипендията. Близка е със съквартирантката си, но няма други приятели, защото няма желание да се социализира. (4)

Георги е 38-годишен експерт-счетоводител в голяма фирма. Има висок холестерол и ежедневни главоболия. През последните няколко седмици е раздразнителен и затворен. Не яде и не спи редовно, не прекарва време с децата си и е започнал да работи по-рядко. Не вижда смисъл да прави никое от тези неща. Преди е обичал да си отваря студена бира след усилена физическа дейност, но това вече не му доставя удоволствие. Изглежда апатичен през цялото време. Жена му се оплаква от настроенията му. Георги се чувства виновен, но не знае какво да направи.(5)

Съществуват няколко вида депресивни разтройства. Тази статия е съсредоточена върху най-известната форма на депресия – така наречената клинична депресия или основно депресивно разтройство.


Симптоми

Ако поне пет от следващите симптоми се наблюдават почти всеки ден в продължение на поне 2 седмици, е силно препоръчително човекът да потърси помощ. (1)

Засягащи психиката

• Неспособност за изпитване на удоволствие (анхедония)

Човекът губи интерес към или удоволствие от заниманието с всичките си или почти всичките си ежедневни дейности. Неща, които преди са го вдъхновявали, забавлявали или са му били приятни, го оставят безразличен. В резултат от неспособността си да изпитва вълнение, радост или дори удовлетвореност, човекът губи вътрешна мотивация да прави каквото и да е било. Възможно е да продължи да извършва само дейностите, които приема за важни или неизбежни.

• Чувство на тъга

Може да бъде споделено лично (човекът изразява чувство на тъга, празнота, безнадежност) или забелязано от друг (човекът плаче). При деца и подрастващи може да се изразява в раздразнителност.

Пример: „Имам чувството, че съм никой, никой не ме обича, никога няма да стана по-добър.“

• Чувство на вина

Човекът изразява чувство на вина или безполезност, което е неоправдано и може дори да звучи налудничаво.

Пример: „За нищо не ставам, само преча, правя всички нещастни, семейството ми ще е по-добре без мен.“

• Нерешителност или невъзможност за запазване на концентрация

Пример: Човекът може да има желание или да усеща необходимост да работи, пише домашни, готви или извършва някоя друга дейност. Обаче всички опити да го направи се провалят. Причината може да е страх, че задачата е нопосилна, или безпокойство, което води до неспособност да я извършва съсредоточено.

• Мисли за смърт

Човекът мисли за смърт често. Възможно, но не задължително, е да планира самоубийство.

Засягащи организма

• Нарушено хранене

Загуба на килограми, без диета и упражнения, или драстично увеличаване на теглото за кратък период от време. Намален или повишен апетит.

• Нарушен сън

Трудност при заспиване и/или намалена продължителност на съня (инсомния) или трудност при събуждане и/или увеличена продължителност на съня (хиперсомния).

• Умора или загуба на енергия

Човекът е изморен през повечето време. Възможно е да чувства, че няма сили дори за обикновени ежедневни дейности като готвене, миене на зъби или да стане от леглото.

• Промяна в скоростта на движенията

Околните забелязват, че човекът извършва ежедневните си дейности и се движи по-бавно от обикновено или изглежда неспокоен и неспособен да стои на едно място.

Причини

Все още няма пълно обяснение на начините на възникване на депресията. Травматични преживявани като загуба на близък, развод или тормоз могат да доведат човек до депресивно състояние. Обаче е напълно възможно то да се развие и без явна причина.
Стресът, и особено ежедневният стрес, е от голямо значение. Когато човек е стресиран, производството на сигнални молекули в мозъка намалява. Това води до загуба на нервни клетки (неврони). Ежедневният стрес може да доведе до намаляване на обема на части от мозъка – предния дял, необходим за способността на човек да мисли логично, и хипокампуса, свързан с контрола на паметта и емоциите. (6)
Наследствени фактори също имат роля. Ако в семейството на човек има случаи на депресия, той има по-голям риск да развие заболяването. При хора, диагностицирани с клинична депресия, са открити разлики в гени, свързани с образуването на връзки между неврони.(7)

Какво да правим?

Ако подозирате, че Ваш близък страда от депресия, бихте могли да предприемете следните стъпки:(8)

1. Разговор

Опитайте се да разберете какво се случва. Изразете притесненията си и слушайте внимателно.

Възможни начини за започване на разговор:

• „Притеснявам се за теб напоследък.“
• „Наскоро забелязах някои промени в теб и се чудя какво се случва.“
• „Исках да проверя как си, защото ми се струваш тъжен напоследък.“

Въпроси, които бихте могли да зададете:

• „Кога започна да се чувстваш така?“
• „След някакво конкретно събитие ли започна да се чувстваш така?“
• „Как да ти помогна?“
• „Мислил/а ли си да потърсиш помощ?“

Какво бихте могли да кажете, за да сте от помощ:

• „Не си сам/а. Тук съм за теб.“
• „Може да не разбирам как точно се чувстваш, но ме е грижа за теб и искам да помогна.“
• „Вероятно сега не ти се вярва, но начинът, по който се чувстваш, може да се промени.“
• „Ти си важен/важна за мен. Животът ти е важен за мен.“
• „Кажи ми как да ти помогна.“

Какво НЕ е добра идея да казвате, защото може да влоши ситуацията:

• „Всичко е в главата ти.“
• „Въобразяваш си.“
• „На всеки се случва.“
• „Гледай позитивно на нещата.“
• „Има толкова много неща, за които да живееш, защо искаш да умреш?“
• „Стегни се.“
• „Какво не ти е наред?“
• „Не трябваше ли досега да си се оправил/а?“

Гореизброените фрази, както и налагането на още натиск, могат да засилят чувството на вина на човека. Страдащият започва да се обвинява, че не е достатъчно добър, че не успява да се справи с положението. В резултат, състоянието му може да се влоши.

2. Помощ

Посъветвайте човека да потърси помощ. Може да е от полза да предложите да му помогнете да намери лекар/психотерапевт или да го придружите на първото посещение. Посъветвайте го да направи списък на проблемите, които би могъл да обсъди с лекаря/психотерапевта.

Източници:

1. American Psychiatric Association. Diagnostic and statistical manual of mental disorders (DSM-5®). American Psychiatric Pub; 2013 May 22.
2. Blume J, Douglas SD, Evans DL. Immune suppression and immune activation in depression. Brain, behavior, and immunity. 2011 Feb 1;25(2):221-9.
Достъпно на: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3025086/
3. Allison BA. Case study of a client diagnosed with major depressive disorder. [online]
Достъпно на: https://rdw.rowan.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1958&context=etd
4. Impson T, Ivey J. 18-year-old college woman with fatigue. Pediatric nursing. 2006 Jan 1;32(1):82-4.
5. Culpepper L, Clayton A, Lieberman III J, Susman J. Treating depression and anxiety in primary care. Prim Care Companion J Clin Psychiatry. 2008;10(2):145-52.
Достъпно на: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2292431/
6. Duric V, Duman RS. Depression and treatment response: dynamic interplay of signaling pathways and altered neural processes. Cellular and molecular life sciences. 2013 Jan 1;70(1):39-53.
7. Mullins N, Lewis CM. Genetics of depression: progress at last. Current psychiatry reports. 2017 Aug 1;19(8):43.
Достъпно на: https://link.springer.com/article/10.1007/s11920-017-0803-9
8. https://www.helpguide.org/articles/depression/helping-someone-with-depression.htm

Още

1. Видеото „Living with depression“ цели да създаде представа за начина, по който депресията променя живота на човек

2. Видеото „Teenage Depression: A Short Film“ показва как депресията може да засегне тийнейджъри с напълно различни характери и мироглед

3. Лекция за депресията на професор Робър Саполски от университета Станфорд

Лечение без граници © 2019 All Rights Reserved