Казусът Системата ни убива

Становище на Лечение без граници по казуса Системата ни убива:

Ние от Лечение без граници апелираме към повече разбиране и човещина спрямо хората с увреждания и открито изразяваме своята солидарност към техния протест. Едно общество се мери по отношението му към най-уязвимите. Хората с увреждания имат право на достоен живот в България.

Децата с увреждания срещу възрастните 

Ще има ли България Закон за личната помощ, както настояват родителите на деца с увреждания или ще приеме изцяло нов закон или дори кодекс за хората с увреждания, предстои да се разбере в следващите дни след като днес – 29 юни, омбудсманът Мая Манолова ще внесе в Народното събрание проекта на майките.

Неяснотите около финансовите параметри на необходимата помощ и хвърлянето на различни числа в публичното пространство – от 100 до над 300 млн. лв. годишно, показват, че държавата не разполага нито с данни за броя на хората с увреждания, нито с персонализирани оценки на нуждите им и с остойностяване на индивидуалните услуги.

Спорът открои и пропастта между “казионните” сдружения на хората с увреждания, тоест признати за представителни от държавата и получаващи субсидии от нея, и нововъзникващите, каквото е движението на майките. Така вместо дискусията да се състои по същество, се стигна до все по-честите в България напоследък по различни теми взаимни и неподплатени с доказателства обвинения в “грантаджийство” (каквото и да значи това) и финансови злоупотреби.

Какъв е проблемът:

След многобройни протести в началото на 2017-а в закона за семейните помощи за деца бе въведена една нова семейна помощ за семейства на деца с увреждания. Тя е в три размера според степента на увреждане на детето, и с характер на т. нар. личен бюджет, който родителите могат да преценят за какво да използват, включително и за асистентска подкрепа. Това положение обаче не удовлетворява изцяло родителите. Те настояват финансирането да се отпуска индивидуално според нуждите на конкретния получател на помощ, защото детето с церебрална парализа има нужди, различни от детето с диабет.

Идеите им е човекът с увреждане да е овластен да преценява сам дали има нужда от няколко асистенти за различните си дейности и в различни часове – например един да почисти жилището, друг да го заведе на кино, а трети да му помогне да се изкъпе. Когато става въпрос за дете с увреждане, асистентската услуга ще бъде управлявана от родителя, който да избере дали това да е външен човек или самият той като му се зачита осигурителен стаж.

Сега 930 лева от държавата получават малък процент от децата – тези под 18 години с процент увреждане между 90 и 100. Всички останали вземат около 350-450 лева, а родителят – 90 лева за асистент. Още по-трудно е за навършилите 18 години, защото те веднага преминават в категорията на пенсионерите, а пенсията им е 135 лева.

Какво се прави:

Министерството работи от доста време по нов закон за хората с увреждания и се надява да го внесе в парламента през юли. Позицията на ведомството, а и на Националния съвет за хората с увреждания е, че така проблемите им ще получат комплексно решение, докато, според тях, проектът на омбудсмана е писан само за майките и решава само техните проблеми. За страничния наблюдател изглеждат разумни мненията на експертите, например на бившия социален министър Иван Нейков – неоспорим авторитет в социалната област, според когото проблемите не трябва да се решават на парче, а в общ документ – например кодекс за всички хора с увреждания, който да гарантира правата им, признати от България в международни конвенции. Според Нейков е грешка социалната политика да се оценява според размера на вложените финансови средства, защото това не означава, че хората получават повече или по-качествени услуги.

Сега отделяме някакви пари и ги даваме на хората и държавата се отдръпва.

Всъщност на нуждата, на крещяща нужда на семействата с деца с увреждания или

възрастните, ако искаме истински да помогнем, трябва да се направи преценка за

конкретния човек от каква услуга има нужда. Тя ще бъде различна за всеки конкретен човек. Системата ще бъде полезна, ако се даде достъп на отделния човек с увреждания до съответната услуга. Не да се дадат едни пари просто така, защото те няма да дадат на конкретния човек онази услуга, от която той реално има нужда”, каза Нейков пред БНР.

Вместо това се тръгна в обратната посока. Премиерът Бойко Борисов каза, че иска да знае

колко пари са нужни, така че “този проблем да му се махне от главата”. Пресмятанията продължават. Проблемът също.

Далеч от очите, далеч от сърцето

Обществото пък показа, че не е готово да прогледне за проблема, че всъщност би желало да не вижда хората с увреждания, които и без това не излизат от дълбоката сянка. Първо в парламента техните представители не бяха допуснати, защото носеха фланелки с надпис “Системата ни убива”. Още по-далеч стигна един синдикален лидер – призван от позицията си да съчувства на слабите, който направо заяви, че като чувствителен човек му е мъчно как децата са употребявани за политически цели. “Ние не сме общество от изроди непрекъснато да ни се тика това в очите. Стига ни един път”, възмути се той от гледката на майките, протестиращи заедно с децата си в инвалидни колички. “Те трябва да бъдат водени на разходка, а не да седят пред палатките и да ги пече слънцето, достатъчно е да го видим един път, не сме общество от изроди бездушни”, заяви синдикалният лидер като така показа, че гледката на болни деца му е неприятна, а майките е желателно да прекарват времето си в градинките, вместо да воюват за правата на децата си. И така отново стигаме до ядрото на проблема, тъй като може би, ако имаше на кого да оставят децата си, майките щяха да постъпят именно така.

Свои срещу чужди и чужди срещу свои

За да се загрози докрай картината, организации на хора с увреждания, признати от държавата като представителни, обявиха, че разследват сигнали за това, че протестите са платени от “грантаджийски организации”, като средствата е трябвало да отидат за проекти в подкрепа на хора с увреждания. Без да се посочат конкретни факти или поне описания на схеми, по които средства от грантове биха могли да се пренасочват различно от указаното от дарителя, зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет Адриана Стоименова заяви, че с пари от фондации и международни източници ужким за социални проекти, впоследствие се финансират протести, а сумата е около 1 млн. лв. С тази неподплатена теза тя вкара протестиращите родители на болни деца в конспиративния сюжет за колаборация с чужди сили, диктуващи протестите им и, вероятно, съпротивата на съществуващата изпълнителна власт.

На свой ред родителите на деца с увреждания настояха и казионните организации да бъдат проверени за какво харчат милионите бюджетни средства, колко са дадени за командировки, колко за заплати.

Лечение без граници © 2018 All Rights Reserved