Здравеопазване в чужбина за работници и пенсионери по процедурата S1
Regulations (EC) 883/2004 and 987/2009 on Social Security Coordination – S1
Регламентите за координация на системите за социална сигурност определят правата на задграничните работници и техните семейства. Що се отнася до правото ви на здравеопазване в чужбина, то бива регулирано с така наречената процедура S1, наименувана на основния административен формуляр (стандартизирана за всички страни членки). С тази процедура задграничните работници, както и преките членове на тяхното семейството, имат правото да получават рутинна и спешна медицинска помощ.
Ако работите в една страна от ЕС, а живеете в друга, имате право на медицинско лечение и в двете страни. Формата S1 осигурява медицинските права на задгранични работници и техните деца и съпрузи / съпруги в страната, в която работят дори когато те са здравноосигурени в друга страна членка. Процедурата се отнася и до пенсионерите. Формата трябва да бъде издадена от здравноосигурителния орган, към който гражданинът е осигурен и да бъде предаден на съответния орган в държавата на лечение.
Има няколко възможни случаи, в които европейски граждани могат да бъдат осигурявани в една страна, докато пребивават в друга. Това би бил възможен случай за австрийски гражданин, който работи в Германия и допринася за немската здравна система, докато все още живее в Австрия със семейството си. Ако те решат да се лекуват в Австрия, процедурата S1 им дава право да го направят като част от здравноосигурителния им пакет. Също така това би бил възможен случай за българска майка, която работи в Германия, чийто съпруг и деца я посещават за по-дълъг период от време и биха имали нужда от медицинска помощ. Освен това процедурата S1 регулира правата на пенсионерите, които са допринесли за здравната система на една страна, а се наслаждават на пенсионните си години в друга – така те не трябва да се тревожат за загуба на достъп до медицински грижи.
Българският компетентен орган за издаване на S1 е Районната Здравноосигурителна Каса (РЗОК) по местоживеене на пациента в България. Можете да намерите данните за контакт със съответната РЗОК тук: https://www.nhif.bg/page/contacts.
Искате да знаете още за вашето здравеопазване в чужбина? Можете да намерите повече информация по този въпрос, както и за спешните или планираните здравни грижи, можете да намерите и на Здраве – Вашата Европа.
Какво стои зад S1?
Първата стъпка за координацията на социалното осигуряване датира от 1971 г. с регламент 1408/1971, отнасящ се до правата на европейски граждани, работещи и движещи се свободно в рамките на ЕС. Подписването на Единния европейски акт през 1985 г. не предизвика основни допълнения и промени в съществуващия регламент, който към този момент все още се грижи за случаи на непланирана (спешна) медицинска помощ в границите на Европейския Съюз или с редки случаи на планирано лечение, в които разходите биват покрити условно при получаване на предварително разрешение. В следващите години тази липса на промяна и адаптиране към развиващия се единен пазар започна да привлича вниманието както на политиците, така и на експертите в областта [1].
През 2004 беше изготвен преработен вариант на регламента за координация на системите за социално осигуряване: Регламент 883/2004. Това съвпадна с първия проект на вече известната директива „Болкещайн“, отнасяща се до сектора на услугите. Докато отделно звено, а именно група на високо ниво (HLG) за здравеопазване и медицински грижи, подготвя Регламент 883/2004, Европейската комисия също включва тези услуги в предложената директива, но след като се среща с широко разпространена съпротива, изоставя идеята. Така 883/2004 остава единственият регулатор на необходимата медицинска помощ като част от предоставянето на социални услуги и за първи път ясно ги разграничава от всички други услуги, които евентуално могат да бъдат предоставени на потребител. Пет години по-късно Регламент 987/2009 също бива приет, във функцията си на наръчник за прилагането на 883/2004 [2].
Допълнителна информация
Научете повече за процедурата S2.
Научете повече за европейската здравноосигурителна карта.
Източници
[1] Leidl, R., Rhodes, G., (1997). “Cross-border healthcare in the European Union” European Journal of Public Health Vol. 7(3), 1-3
[2] Baeten R. (2012) “Europeanization of national health systems, National impact and EU codification of the patient mobility case law.” EPSU and OSE.