“За да се развива обществото, трябва да си помагаме взаимно и да се дърпаме напред”

В разгара на кампанията за набиране на доброволци на проекта “Лечение без граници”, Моника Флорова, студент по бизнес администрация в Мюнстер, Германия разказва за времето прекарано като доброволец и удовлетворението от работата в екип.

Преди година и половина, майката на Моника, попада случайно на обява във Фейсбук. Търсят се доброволци за малък проект, който помага на българи да се лекуват в чужбина. Студенти, главно учещи медицина и фармация в Германия, придружават пациенти до болнични заведения, за да превеждат или да им помагат за намиране на място, където да отседнат.

Идеята да стане част от проекта й допада и Моника се свързва с екипа. След кратко интервю, тя е готова да поеме първия си случай. Поглеждайки назад, Моника осъзнава, че мотивацията да се включи е собственото й семейството, но се простира и отвъд:

“Попадала съм точно в подобна ситуация, когато баба и дядо имаха здравословни проблеми и трябваше да изпращаме документите им в Германия.  Моят принцип е, че когато можеш да помогнеш, трябва да го направиш.”

“За да се развива обществото, трябва да си помагаме взаимно и да се дърпаме напред,” добавя тя.

Като студентка трета година, Моника разказва, че освен с “Лечение без граници” се занимава активно и със студентската консултанстка организация в нейния университет успоредно с обучението ѝ. Oсвен знания, комбинацията от всички тези дейности ѝ дава и много ценен опит, от който всеки студент се нуждае.

“Най-хубавото на “Лечение без граници” е екипната работа, въпреки че членовете на проекта живеят в различни държави.  Ако аз не мога да изпълня дадена задача, винаги ще се намери кой друг да го направи. Допълваме се като знания, заместваме се и винаги присъства силна мотивация,” разказва Моника.

Но най-голямото признание за дейността на членовете на организацията идва от самите пациенти и техните близки. Пример за това е случаят на семейство Витанови, които пристигат в Мюнстер за лечението на сина им. В продължение на няколко месеца, Моника и още трима от доброволците са свързващото звено между пациент и лекар като помагат с превод.

“Този случай лично ми помогна да направя преоценка на ценностната ми система и видях какви трябва да бъдат истинските ми приоритети,” допълва Моника.