От време на време чуваме въпроса “Ама ти… защо се занимаваш с Лечение без граници в свободното си време?”

“Заради такива съобщения, като това, което получихме на фейсбук страницата ни тази сутрин, докато част от нас ядяха английска закуска в Лондон, а в заведението бяха пуснали босненците от Дубиоза Колектив” е най-точният отговор.

Ето какво ни написа Нина:

”Здравейте! Казвам се Нина Тодорова и съм от гр. Враца. Първо искам да започна с едно голямо „Благодаря”. Благодаря на групата „Лечение без граници”, Благодаря на Мартина Маркова и на още един много специален за мен човек, който също много ни помогна, Благодаря! Защо им Благодаря…? Сега ще ви разкажа.

Имам син на 13г. който е с диагноза ДЦП. Цели 13 години се лекувахме в България, всичко вървеше много добре, докато един ден, просто лекарска грешка обърна ситуацията…През м. Декември 2014г. решихме да потърсим помощ в чужбина и така, получихме проформа фактура от Германска клиника. Но не всичко свършва до тук…

Имахме нужда от човек който да ни посрещне, да ни запази квартира, да ни придружи до болницата, да ни превежда и още доста неща свързани с постъпването ни в клиниката и престоят ни в Германия. По тази причина и след доста запитвания, открих и се свързах с групата „Лечение без граници”. Бях много впечатлена, че в нея участват много млади хора и то само доброволци. През м. Февруари 2015г. написах своята история и своята молба към групата. Само след няколко дни те ми върнаха Добрата новина, че има момиче на име Мартина, която е съгласна да ни съдейства.

Трябваше само да се свържа с нея и да уточним нещата. Днес вече сме в България, лечението ни в Германия беше успешно. Но без помощта на Марти, групата „Лечение без граници”, както и на още един добър човек, всичко това щеше да ни бъде много трудно. Затова искам да Благодаря от цялото си сърце на всички хора които ни помогнаха и ще продължат да го правят, защото нашето лечение не приключва до тук.

Искам също така повечето хора да разберат за групата „Лечение без граници” , защото тя наистина е нужна на хора като нас. Споделям го, защото и аз имах своите съмнения и притеснения, но сега искам да споделя, че това са много отговорни млади хора, на които може само да се възхищаваме.

Бъдете живи и здрави, продължавайте своята дейност, защото това е едно от най-благородните неща, което може да се направи за хората. Благодаря ви за помощта! Поздрави Нина и Вели.”