Законодателни разпоредби за отпуск на лицата, полагащи грижи за болно дете или други близки роднини
Автор: Марта Антонова
Снимка: CDC@cdc , unspash.som
Преди две години, на 2-ри август 2019 г., влезе в сила нов европейски законодателен акт: Директива (ЕС) 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. Макар че основният фокус на директивата е намаляването на дисбаланса между половете в работната среда и осигуряването на основи за изграждане на по-гъвкави условия на труд, някои от нейните аспекти се оказват интересни и от гледна точка на здравеопазването.
Основните й законодателни елементи са свързани с правото на бащите на отпуск по бащинство, за да могат също да прекарват време с новородените си деца; правото на родителите да определят гъвкав модел на работа, който най-добре отговаря на техните извънработни нужди като например семейството и времето за почивка; и не на последно място, необходимостта от универсален минимален стандарт за правата на лицата, на които се налага да вземат отпуск, за да се грижат за болен близък. Макар че много държави вече са въвели подобни процедури, често те обхващат само случаите, в които родител се грижи за детето си.
Директива 2019/1158 вече задължава да се предоставят минимум пет работни дни годишно на служител, който се грижи за близък роднина или лице, живеещо в същото домакинство. Директивата включва и незаконодателни мерки за защита на лицата, полагащи грижи, и родителите от дискриминация и уволнение. Тяхното право да искат гъвкави условия на труд също трябва да бъде гарантирано. [1]
Директивата ще стане част от националните законодателства на всички държави членки на ЕС до 2-ри август 2022 г.
По случай втората годишнина от влизането в сила на директивата разглеждаме как няколко европейски държави понастоящем уреждат отпуските на лицата, полагащи грижи. Въпреки че са географски и икономически близки, седемте държави, които ще разгледаме, показват колко различни могат да бъдат подходите.
Австрия
Съгласно §16 от Закона за отпуските (§16 Urlaubsgesetz) служителите имат право на платен отпуск, за да се грижат за болен близък роднина (партньор и по права линия, бел. прев.). Периодът, който може да се ползва, съответства на една работна седмица годишно. Налице е една допълнителна седмица годишно, в случай че болният роднина е дете на възраст под 12 години (при повторно заболяване, бел. прев.). Служителите, които са използвали наличните си дни, също имат право на отпуск, макар и неплатен, стига те (или техният роднина) да отговарят на изискванията. [2]
Швейцария
Служителите имат право на платен отпуск, за да се грижат за болното си дете (или, в някои случаи, за внучето си)[1]. Отпускът възлиза на три дни за всяко дете и случай на заболяване за деца до 15-годишна възраст. В случай че детето остане болно след първите три дни и няма друга възможност за гледането му, служителят има право на допълнителен отпуск[2]. Общата продължителност на платения отпуск по болест е сбор от собствените болнични дни и тези, които се ползват за гледане на дете, и зависи от продължителността и вида на трудовия договор, от времето, през което служителят е работил в същата компания, както и от прилаганата регионална скала (т.нар. Basler, Berner или Zürcher Skala). [3]
Германия
Служителите имат право на платен отпуск по болест, за да се грижат за болно дете на възраст под 12 години, както и за по-големи деца с увреждания или при палиативни грижи[3]. Наличният период е 10 дни за всяко дете или максимум 25 дни годишно. За самотни родители периодите са съответно 20 и 50 дни. Плащанията се извършват от здравноосигурителната институция на служителя. Служителите, които са използвали наличните си дни или нямат валидна здравна осигуровка, имат право на неплатен отпуск, ако те (или детето им) отговарят на изискванията. [4]
Франция
Всеки служител има право на неплатен отпуск (Congé de présence parentale) за гледане на болно дете на възраст под 16 години[4]. По закон периодите на отпуск не могат да надвишават три дни годишно (или пет дни в специфични случаи), но това е минимумът и в повечето колективни трудови договори има специални разпоредби. Например в публичния сектор служителите могат да вземат 14 дни годишно, за да се грижат за болно дете.
В случаите на сериозно увреждане или заболяване на дете под 20-годишна възраст всеки служител с поне една година трудов стаж при работодателя има право на платен отпуск за гледане на дете или на работа на непълно работно време за период до три години. Обезщетението се изплаща за максимум 310 дни за периода от три години. Размерът на обезщетението зависи от продължителността на трудовата заетост и от структурата на семейството – при двойки сумата е 43,01 евро на ден, ако единият родител спре напълно работа; и 51,11 евро за самотен родител. Подобен период на отпуск е възможен за служители, които трябва да се грижат за дете или родител в края на живота си, живеещи в същото домакинство.
Освен това всички служители на всички компании, независимо от техния размер, могат да дарят почивни дни на свой колега, ако работодателят им е съгласен[5]. [5, 6]
Нидерландия
Спешният отпуск и други кратки отсъствия са предназначени за непредвидени лични обстоятелства, при които служителят трябва да си вземе отпуск незабавно, например при организирането на грижи за болен член на семейството или в случай на смърт в семейството. Работодателят винаги трябва да удовлетворява разумното искане за извънреден отпуск и е длъжен да продължи да изплаща заплатата на служителя.
Краткосрочен отпуск за грижа може да се ползва за осигуряване на основни грижи за родители, болни деца, които все още живеят вкъщи, или партньори. Този отпуск обаче се разрешава само при условие, че въпросният служител е единственото лице, което може да се грижи за болния в този момент. По време на отпуска работодателят продължава да изплаща 70% от заплатата на служителя (но не по-малко от минималната работна заплата).
Ако дете, партньор или родител е тежко (т.е. животозастрашаващо) болен и се нуждае от грижи, служителят може да поиска неплатен дългосрочен отпуск за грижи. [7]
Швеция
Служителите могат да получават обезщетение за грижи за болно дете от деня, в който детето е навършило 8 месеца (налице са редовни родителски обезщетения), до деня преди детето да навърши 12 години, за максимум 120 дни на дете всяка година. Обезщетението за гледане на болно дете е малко по-малко от 80 % от редовния доход на служителя, но има и максимална граница. Обезщетението обхваща случаите, когато служителят остава вкъщи; придружава детето до лекар, детски здравен център, зъболекар или детска и юношеска психиатрия; е вкъщи с детето, тъй като обичайният болногледач е болен; участва в курс, организиран от доставчик на здравни услуги, за да се научи как да се грижи за детето.
Служителите могат да получават обезщетение за грижи за дете, което е на възраст над 12 години, но под 16 години, ако детето се нуждае от повече помощ от обичайното за тази възраст. Това може да се отнася например за случаите, когато детето трябва да бъде придружавано на посещение при лекар или когато иначе здраво дете се разболее и не може да се справя само.
Родителите на тежко болно дете до 18-годишна възраст могат да получат обезщетение за неограничен брой дни, ако има явна заплаха за живота на детето или ако детето получава лечение за животозастрашаващо заболяване и животът му е застрашен без това лечение. Ако детето е тежко болно, и двамата родители имат право на обезщетение за едно и също дете и време за неограничен брой дни. [8]
Обединено кралство
Служителите имат право на отпуск, за да се справят с извънредна ситуация, свързана със зависимо лице. Зависимо лице може да бъде съпруг, партньор, дете, внук, родител или лице, което зависи от грижите на служителя. Служителят има право на разумен отпуск, за да се справи с извънредната ситуация, но няма определен срок, тъй като той зависи от ситуацията. Няма ограничения за това колко пъти служителят може да вземе отпуск за зависими лица. Работодателят може да плати за отпуск за гледане на зависими лица, но няма законодателно изискване. Вместо това това се регламентира с договор. [9]
България
Заетите лица имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност, когато трябва да се грижат за болни членове на семейството си, за каквито се считат неговите деца и родители както и съпругът/съпругата[6]. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от средното (дневно) брутно трудово възнаграждение или средния (дневен) осигурителен доход[7].
За гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст, се полагат до 10 календарни дни на година на всеки осигурен.
За деца (до 18-годишна възраст) се полагат до 60 календарни дни на година общо за всички осигурени членове на семейството за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина; за гледане на болно дете под карантина или на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – до изтичането на срока на карантината; за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението. Паричното обезщетение се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство.
За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.
[1] §36 (3) Трудов закон (Art. 36 Abs. 3 ArG)
[2] §324a от Швейцарския закон за задълженията/Swiss Code of Obligations (Art. 324a OR). §324a също така дава правното основание за продължаване на получаването на редовното възнаграждение, макар и с много условия, които задължават работника да предприеме всички възможни мерки, за да се върне на работа възможно най-скоро.
[3] §45 Социален кодекс V (§45 SGB V) и §616 Граждански кодекс (§616 BGB)
[4] Трудов кодекс (Art. L. 1225-61, 1225-62)
[5] Закон No. 2014-459 от 9-и май 2014 г. за даряване на почивни дни на родител на тежко болно дете
[6] Кодекс за социално осигуряване на Република България, чл. 45
[7] Кодекс за социално осигуряване на Република България, чл. 41