Европейско трансгранично здравеопазване: произход, цели и предизвикателства

Един въпрос, който спечели значително научно, политическо и обществено внимание през последното десетилетие, е европейското трансграничното здравеопазване. Работи ли добре? Ефективно ли е? Струва ли си? Понастоящем темата присъства предимно в социалните науки – или в европейски и национални анализи – от гледна точка на нейните правни рамки, казусите на отделни държави или в някои по-стари публикации – като услуга, а не като права на пациента ¹, ², ³, ⁴.

Значението на трансграничните политики в областта на здравеопазването е безспорно – те допринасят за намаляването на различията в качеството на живот на европейските граждани и установяването на чувство за истинска единна общност ⁵, ⁶. И все пак, както показа продължителният процес на приемане на обща европейска политика за координация на системите за социална сигурност (Регламенти (ЕО) № 883/2004 и 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно координацията на системите за социална сигурност) и предоставянето на здравни грижи (Директива № 2011/24 / ЕС 9 март 2011 г. относно правата на пациентите в трансграничното здравно обслужване), въпросът е много по-сложен. Това се отнася както за стандартните здравни услуги, когато гражданин временно работи в друга държава от ЕС, така и за планираните лечения. Преди близо 10 години, след много обсъждания и промени, се взеха две важни решения по отношение на европейското законодателство – актуализиранe на регламентите за координация на системите за социална сигурност и Директива 2011/24 / ЕС относно правата на пациента в трансграничното здравеопазване.

Днес обаче, неофициалните сведения и пацеинтски разкази, подкрепени от данните на две проучвания на Евробарометър, както и от други единични случаи, сочат към тяхното неефективно и тромаво практическо изпълнение. Това не позволява на гражданите да използват предимствата от споразуменията, постигнати на европейско ниво ⁷, ⁸.

Установено е например, че необходимите национални звена за контакт, информация, насоки и съвети на пациенти, които се интересуват от трансгранично здравно обслужване (съгл. чл. 48 / 49 of Директива 24/2011/ ЕС), са или трудни за откриване, или не съществуват изобщо. Друг проблем е, че защитата на националните икономически интереси може да е приоритет, както и тревогата, че здравните институции ще бъдат принудени да покриват допълнителни услуги, които не са част от националния пакет за здравеопазване [7], ⁹, ¹⁰.

Въпросът, доколко се прилага законодателството на ЕС на национално ниво, е тясно обвързан с въпроса за легитимността на Европейския съюз като международна организация. Основна тема на разговор през последните години преди Brexit беше въпросът за не-британските граждани, които получават здравни услуги от Националната система за здравеопазване (NHS). Медиите и лидерите на кампанията се възползват от ограничените познания на обществото за европейските механизми по възстановяване на медицински разходи, за да очертаят миграцията в ЕС като заплаха за икономическата стабилност на страната, по-специално в сферата на здравеопазването (за пример вижте тази статия на The Guardian).

Това не е единственият пример за съпротива от страни на ЕС. От години Полша, Португалия и Малта се противопоставят на новите регламенти за здравеопазването в ЕС. Те ги възприемат като посегателство върху националната автономия за вземане на решения, както по отношение на бюджета, така и в законодателството. [7,10].

Все още е трудно да се прецени дали тези страхове са основателни – няма абсолютен брой пациенти, получили медицинска помощ в чужбина, тъй като са регистрирани само определени случаи. Няма данни и за случаите, в които е била използвана Директивата или Европейската здравноосигурителна карта, въпреки че те би следвало да са най-често използвани. Това затруднява както статистическите анализи, така и точната преценка за разходите и предимствата от Европейското трансгранично здравеопазване.

Случаите, в които държавите-членки докладват данни, са свързани с формулярите S1 и S2 (въз основа на регламентите). И все пак, дори и за тях, анекдотичните доказателства от множество държави-членки (Великобритания, България и други) сочат към непълно регистриране на случаите, което води до несъответствия на всички по-нататъшни нива на отчетност и анализ.

Допълнително обстоятелство правещо анализът във времето невъзможен е, че събраните данни варират както количествено, така и качествено от година на година. Това налага и използването на данни от проучванията на Евробарометър, които също не предоставят пълна картина поради ограничения брой въпроси, поставяни пред анкетираните граждани. Множество доклади на Европейската комисия през последното десетилетие обсъждат необходимостта от по-засилена работа от страна на съответните институции (Европейска комисия 2014; 2015; 2016; 2017). В действителност обаче, събирането на изчерпателни данни изисква много усилия, свързани с обширни институционални и бюрократични промени в повечето държави-членки.

Четете още:

Европейска комисия. Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно координацията на системите за социално осигуряване.

Европейска комисия (2014 г.), Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент, отговарящ на задълженията, предвидени в член 20, параграф 3 от Директива 2011/24 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. относно прилагане на правата на пациентите в трансграничното здравеопазване, Брюксел: Генерална дирекция за комуникация.

Европейска комисия, (2015), „Планирано трансгранично здравеопазване. Въпросник за PD S2 ”, Брюксел: Генерална дирекция за комуникация.

Европейска комисия, (2017), „Трансгранично здравеопазване през референтната година на ЕС 2016“, Брюксел: Генерална дирекция за комуникация.

Европейска комисия, (2018), „Трансгранично здравно обслужване в ЕС по референтна 2017 година за координация на социалното осигуряване“, Брюксел: Генерална дирекция за комуникация.

Източници:

1. Frischhut M., Levaggi R., (2015). „Мобилност на пациентите в условията на строги и разширени икономии в ЕС: Решението на Съда на Европейските общности по делото Петру“, здравна политика (Амстердам, Холандия). 119, 1293–1297.
2. Vasev, N., Vrangbaek, K. (2014). „Транспониране и ресурси на национално ниво: Въвеждане на Директива за трансграничното здравеопазване в Източна Европа“, Западноевропейска политика 37 (4), 693-710.
3. [3] France, G., (1997). „ Трансгранични потоци от италиански пациенти в рамките на Европа На Съюза.“, Международен търговски подход European Journal of Public Health Vol. 7 (3), 18-25.
4. Hermans, H., (1997). „Правата на пациентите в Европейския съюз. Трансграничните грижи като пример за правото на здравни грижи“ Европейски вестник за обществено здраве 7 (3), 11-17.
5. Baeten, R., Spasova, S. en Vanhercke, B. (2019) „Достъпът до здравеопазване в ЕС: цялостна положителна тенденция, но съществуват важни неравенства“, Belgisch Tijdschrift voor Sociale Zekerheid 1/2019, 199-219.
6. Faist, T. (2014). „По транснационалния социален въпрос: Как се възпроизвеждат социалните неравенства в Европа.“ Journal of European Social Policy, 24 (3), 207–222.
7. Kowalska-Bobko I., Mokrzycka A., Sagan A. et.al. (2016). „Прилагане на трансграничната директива за здравеопазването в Полша: Как да не насърчим пациентите да търсят грижа в чужбина?“, Здравна политика 120, 1233-1239
8. Peralta-Santos A., Perelman J., (2018) „Кой иска да премине границите в ЕС за здравеопазването? Анализ на данните на Евробарометър през 2007 и 2014 г. “ Европейски журнал за обществено здраве том 28 (5), стр. 879-884.
9. Azzopardi-Muscat N., Baeten R., Clemens T. et.al. (2018) „Ролята на правата на пациентите от 2011 г. в трансграничната директива за здравеопазването за оформянето на седем национални здравни системи: Преглед отвъд мобилността на пациентите“, Здравна политика Vol. 122 (3), 279-283
10. Helena, R., (2016). „Трансгранична директива за здравеопазването: оценка на перспективите на заинтересованите страни в Полша и Португалия“, Здравна политика 120 (4), 369-376