Дойчин Николов: “Освободете се от репликата: Не, в България не може“

Световният рекорд на Гинес за най-голяма ДНК верига съставена от хора беше подобрен от 4000 души, които се събраха на Южния плаж във Варна през април. Събитието беше организирано от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” Варна. Гергана Черпокова разговаря с Дойчин Николов, студент по медицина и председател на Студентски съвет към Медицински университет Варна, за да разбере повече за инититивата.

„За мен са много важни делата, а не само думите,“ разказва Дойчин, според който делата трябва да са плод на ясно изразена визия за положителната промяна. Споделя, че винаги се е стремял да бъда полезен на обществото чрез професионалната си практика или чрез социални дейности. Благодари на екипа си, без чиято работа и усърдие подобни събития не биха могли да станат реалност:

„Обичам работата в екип, съставен от активни и здравомислещи хора, с които усърдно да дерзаем за реализацията на поставените цели. Аз вярвам, че в България може да бъде постигнато много, защото съм обграден от колеги, които желаят активно да допринесат за това българското общество да бъде здраво и добре облагодетелствано.“

Дойчин споделя, че идеята, за подобряване на Световния рекорд на Гинес, възниква спонтанно. Желанието на студентите от Медицински университет – Варна, е било да създадат събитие, в което може да се включи всеки гражданин, който приветства иновациите и вярва в бъдещите здравни работници.

Изобразяването на ДНК, която представлява двойна спирала, свързана с множество водородни връзки, символизира гените на младите хора, които могат да бъдат обединени заедно с различията между тях стига човек да вярва в една идея.

“Неслучайно връзките бяха в цветовете на българското знаме – по този начин искахме да демонстрираме, че българския дух е жив в сърцата на всеки от нас и че може да ни помогне за осъществяването големи и значими каузи,“ споделя Дойчин.

Организаторите на събитието не се страхуват от трудностите. Достигайки до всички граждани по възможно най-правилните начини, младите медици показват на практика как подобна мащабна инициатива може да бъде реализирана и в България с достъчно увередност.

“С това събитие доказахме, най-вече на нас самите, че българите като общество имат вяра на медицинското съсловие и могат да бъдат заедно в името на големи идеи,“ разказва Дойчин.

„Бъди част от бъдещето“ бе мотото на събитието. Чрез него Дойчин се надява посланието, че младите хора със свежа визия за утрешния ден са бъдещето на България, да достигне до колкото се може повече хора в страната ни.

„Младите хора на България, можем да реализираме грандиозни дела именно тук, освобождавайки съзнанието си от черногледата реплика: „Не, в България не може“. Напротив – доказахме точно обратното и ще продължаваме да го правим още по-успешно и целеустремено.“

Като студент по медицина, Дойчин споделя, че едно от основните предизвикателства, пред които се изправят младите ни лекари, е липсата на увереност, че могат да се развиват като успешни професионалисти на българска територия:

“Медицинското образование в страната е на световно ниво и никога не спира да се развива. Чрез прилагането на нови технологии и методи в процесите на обучение и професионална практика, България подготвя отлично бъдещите медицински специалисти като лидери и иноватори на европейско равнище.”

“Младите лекари трябва да бъдат запознавани постоянно именно с тези възможности, които се откриват непрестанно за тяхното развитие в България, но и да желаят да се възползват от тях,” добавя той.

Пример за това как правилно трябва да се развива такава структура, според Дойчин, са Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“.

“Те предоставят услуги в областта на здравеопазването и обучението, но и прилагат иновативни методи на обучение и нови технологии. Не случайно институцията е все по-привлекателен център и за 1200 чуждестранни студенти от 44 страни, което развива и подходяща среда за професионална реализация на бъдещите лекари в България.“

Дойчин не скрива и възмущението си и от реформите на Министерствотото на образованието и науката, които категоризират студентите от медицински университети като „неприоритетни“ във време, в което нуждата от медицински персонал е критична.

“Ние няма да се откажем и ще продължим да се борим за това държавната политика да намери пресечната точка между потребностите ни, тези на обществото и интересите на бизнеса у нас,” разказва Дойчин.

Друго предизвикателство той вижда в актуализирането на административният модел, чрез който лекарите могат да бъдат освободени от бюрократични спънки, за да могат да бъдат максимално близо до пациента.